Не се сбогувам [bg]

- Вие сте ми симпатичен, не желая вашата г-гибел. Имате два часа, за да се спасите. Преди да тръгна, ще изпратя писмо до Гай-Гаевски, в което ще му съобщя всичко. Така че ви съветвам да изчезнете незабавно.

Той се изправи, смятайки разговора за приключен, но капитанът също се изправи.

- Ще се опитате да ме убиете ли? - изненада се леко Фандорин. - Не ви препоръчвам.

- Не. Наясно съм, че не съм във вашата категория... Беше ми ясно, че рано или късно ще направите своя избор. Надявах се да бъде друг... Та вие сте умен човек. Нима не разбирате, че истинската Русия е с нас, а не с тях?

- С д-другаря Заенко ли? С освинените улици, осраните храмове и потъпканата култура?

- Ами ако Русия е именно такава? Ако онази Русия, която харесвате, е измислена от Пушкин и Тургенев? А истинската са Стенпка Разин и Емелян Пугачов? Вие познавате ли собствения си народ? Разбира се, той може отново да бъде вкаран по колиби и мазета и да бъде вързан на верига. Но за това ще се наложи да се пролее прекалено много кръв, в това отношение Аркаша Скукин е стопроцентово прав. Белите така или иначе няма да постигнат нито Пушкин, нито Тургенев. Не е ли по-правилно да престанем да се залъгваме? Да признаем, че Русия не е леха с цветенца, а купчина тор. И вместо да си запушваме носа с напарфюмирана кърпичка, да се хванем за лопатите и да не се страхуваме от калта. И тогава, след сто години, страната може и да се превърне в цветарник.

- Скукин е авантюрист и сяожън. Никой няма да му позволи да се разпорежда със съдбата на Русия, а алегорията ви куца. Човек трябва да се бои от калта. Всъщност именно от нея трябва да се страхуваме. Ако престанете да мъдрувате за това кое е правилно и просто се вслушате в себе си, вътрешният глас винаги ще ви каже кое е правилно и кое -не... Впрочем, това си е ваша карма.

И Фандорин излезе.