Не се сбогувам [bg]

И аз започвам разказа си.

...Най-далечният коловоз на харковската Южна гара, определен за нуждите на щаба на Доброволческата армия, се охраняваше от специален караул. Там обикновено стоеше влакът на командващия армията. Оттам трябваше да тръгна и аз.

Когато пуснаха Маса на перона, аз му обясних къде и за какво отивам. Помолих го да те излъже, да измисли нещо успокояващо. Предадох писмо за Романов, което трябваше да се връчи на Гай-Гаевски. За Скукин не му казах, защото Маса като нищо можеше да види сметката на мерзавеца по своему, а това не влизаше в плановете ми. Нека заговорникът бъде съден от трибунал. А пък щеше да ми е трудно да му обясня - Скукин през цялото време се навърташе наоколо. Бяха му поръчали да организира пътуването ми.

- Ако преди срока, назован от професор Либкинд, аз още не съм се върнал или възникне някаква опасност, ще отведеш Елизавета Анатолиевна в Крим - обяснявах аз на Маса. - Чакайте ме там две седмици, нито ден повече. След това тръгвайте за Швейцария.

- И да ви чакаме там?

- Точно така.

В погледа на Маса се мерна нещо и изведнъж много ми се прииска да го прегърна. Представям си как щеше да се уплаши. Вместо това направих измамен финт с дясната ръка, а с лявата го плеснах по челото.

- Атари! Пак спечелих.

С него играем една старинна игра: единият нанася внезапен удар, а другият трябва да го отрази.

- И нито веднъж честно! - каза Маса.

Виждах, че много му се иска да тръгне с мен, но разбира, че трябва да пази теб.

В този момент при Скукин дойде върлинест офицер с черна кожена тужурка и полугласно му доложи нещо.

- Ераст Петрович, мотодрезината е готова. Можете да тръгвате - каза Скукин.

- Това е, хайде.

Кимнах на Маса, той ми се поклони и се разделихме. Този ентусиаст на железопътното движение, генерал Гай-Гаевски, имаше на гарата цял транспортен парк: от тежкия брониран влак, с който посещаваше фронта заедно с целия щаб, до отделни вагон-локомотиви и леки дрезини за кратки придвижвания в тила. Аз избрах най-малката от тях -просто кабина с автомобилен двигател.

- Сигурен ли сте, че нямате нужда от съпровождащ? Поне от някой, който да управлява дрезината? - за пореден път попита Скукин.

- Сигурен съм - отвърнах аз, без да погледна полковника. Подобни хора винаги са предизвиквали отвращение у мен. Изведнъж отпред забелязах много странна сцена за обект със специален режим.