Не се сбогувам [bg]

Отново е проклетият октомври, но тук при тях есента все не може да започне, все така продължава и не спира циганското лято и всеки ден е рай, Алпите синеят безметежно,златисто блещука езерото. Чужда, безсмислена красота, като картичка.

Мона не обичаше Швейцария, наричаше я „Швейцарска[99]. Живот в портиерското помещение под стълбите, това е вашата Женева. Но какво да се прави, детето има нужда от баба. Особено когато майка му е кукувица, която от сутрин до вечер кукува, кукува, и все за себе си: Ку-куу, ку-куу.

С Маса неотдавна имаха следния разговор.

Мона каза: „Онова, което е значел за теб човекът, се определя по размера на дупката, която остава в теб. Понякога дупката е с толкова необятна величина, че засмуква всичко без остатък". Той й отвърна: „Говорите за Куу, за Пустотата? - и нарисува йероглифа -Всички са излезли от нея и всички в нея ще се върнат. Но защо да бързате, госпожо? Освен това съществува и чувството за дълг. Не сте сама".

Което е право, право си е. Ако Мона беше сама, тя сигурно и досега щеше да си седи в Севастопол, надявайки се да стане чудо. Но в Крим довтаса майка й и я отведе оттам, подута и пихтиеста като медуза, „да ражда в нормални условия".

- Лофа майфа съм аф - каза Мона с въздишка, докато стоеше в банята и се гледаше в огледалото. От устата й стърчеше четка за зъби. Лицето й бе безжизнено.

Александър Ерастович също живееше тук, в Женева, при баба и дядо. Мона ходеше на гости на сина си. Когато усещаше, че има сили да се усмихва. Защото, когато човек е на две години без малко, той има нужда да му се усмихват. Или поне да не ревеш, когато вдигне очички към теб и те са също толкова сини като на...

Днес пак няма да ходя, разбра Мона и въздъхна. Я по-добре да се пъхна обратно в леглото. Докато времето не се оправи.

Тя спря чешмата и чу, че някой чука на вратата. Деликатно, но настойчиво. И явно чукаше отдавна. Маса.

- Сега! - отзова се Мона, навличайки бавно халата.

- Донесох ви кифлички и вестник, госпожо - каза японецът. Днес изглеждаше странно. И това, че донесе вестник, също бе необичайно. Мона никога не разгръщаше вестник. Изобщо не я интересуваха новините.

- Ето, вижте.

Заглавието на първа страница бе „L'arrivée de la délégation Sovietique[100] " . Мона без интерес плъзна поглед по дребния шрифт.