Не се сбогувам [bg]

Автор: Акунин Борис Чхартишвили
Серия: Приключенията на Ераст Фандорин #16
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Еднорог
ISBN: 9789543652112
Переводчик: Денис Коробко
Жанр: Исторические детективы

Электронная книга - «Не се сбогувам [bg]». Краткое содержание книги:

Русия, повлечена от вихъра на революцията. Мътният порой е отнесъл всичко старо, уютно, познато – и в този кървав въртоп е въвлечен Ераст Фандорин, завърнал се по чудо към живот. Чувството за дълг отново го кара да прави това, в което е най-добър – да разкрива престъпления и разобличава злодеи. А злодеяния в тези смутни години има достатъчно. Империята е рухнала, Русия е опустошена, бялата и червената армия са разкъсвани и от вътрешни конфликти, из обширната страна вилнеят всевъзможни банди, и всеки има свое оправдание и своя истина. Ще успее ли един благороден мъж да направи верния избор? С помощта на своя предан слуга Маса и окрилен от една закъсняла, но истинска любов, Ераст Фандорин върви неотклонно по пътя на честта... ...Първо се прибрахме у дома. Да видим какво става в Москва. И видях, че там, в родния ми град, вече изобщо не може да се живее. Не заради червения терор, а защото никой не му се противопоставя. Хората просто си живеят и чакат да видят какво ще стане. Служат за едната дажба, ходят на кино, шепнат си за политика, пляскат карти... Знаете ли, аз нямам претенции към лошите хора. С тях всичко е ясно: на страната на Злото са. Обаче ми е тежко да гледам онези добри хора, които не са умни или са слаби. През дългия си живот стигнах до извода, че на Злото повече му върви с последователите, отколкото на Доброто. И дезертьорите от армията на Доброто са доста по-многочислени. Това е ясно и от физическа гледна точка. Падението се постига по-лесно, отколкото възходът, подчинението е по-лесно от съпротивата.

Перейти на страницу:

- Аркадий, мислех, че ти просто ревнуваш, че прекарвам с него повече време, отколкото с теб - опитваше се да се оправдае генералът. - Но ти нали си трезвеник и през цялото време досаждаш с приказки за работата, а понякога човек има нужда да разпусне...

- Е, вече разпуснахте, честито.

- Все пак аз съм сигурен, че Павлик се е побъркал.

- Не, ваше превъзходителство - каза Фандорин. Вече започваше да му писва от тази роднинска препирня. - Маколцев е бил червен агент. Опитът да се взриви бронирания влак и бягството на Заенко несъмнено са дело на вашия адютант.

- Забравихте покушението срещу главнокомандващия - допълни Скукин. - Маколцев е съобщил на нелегалните разписанието на визитата и двама червени, които се бяха промъкнали в конвойната полустотня на Специалния отдел, са заложили бомба.

- Да, да, ти ми докладва - кимна негово превъзходителство. - После единия са го открили мъртъв, а вторият е изчезнал.

- Без съмнение вторият е бил водещ и е премахнал помощника си, за да си прикрие следите. Червените имат вълчи закони, чичо.

Командващият май намери повод да се разсърди на племенника си.

- Ако не ме беше убедил да назнача онзи глупак Черепов за началник на контраразузнаването, щяхме да разкрием нелегалната мрежа доста по-рано. Танковете ми сега щяха да са цели и победата нямаше да виси на косъм!

Той се обърна към Фандорин, който с учудване бе вдигнал вежда - това, че Черепов е станал началник по настояване на Скукин, бе нещо ново за него.

- Именно за това искам да поговоря с вас, Ераст Петрович - продължи генералът. - Без танковия клин настъплението може да се забави. Хората са малко, фланговете са разтегнати. И това е половин проблем. Вярвам във войниците си. Ако не им се пречи, те ще разкъсат фронта на въшливите червени дивизии. Но именно в това е проблемът - че им пречат! Най-късно утре ще ми се наложи да дръпна големи сили от предни позиции, за да запуша дупка в тила. Чухте ли за настъплението на бандите на Махно?

- Да. Вестниците пишат, че Бунтовническата армия напира от изток - кимна Фандорин. Военните събития не го интересуваха много. Други мисли витаеха в главата на Ераст Петрович. Пръстите му се плъзнаха в джоба и докоснаха нефритената броеница. Допирът на студените, гладки мъниста както винаги ускоряваше дедукцията.

- Вестниците не пишат и една десета от истината! Махно, когото ние бяхме изтикали чак на края на Украйна, по някакъв начин е събрал нови пълчища, смазал е частите, оставени за прикритие, и сега препуска с тачанки по степите право към Таганрог. Вече е превзел Мелитопол и Бердянск. Ако не прехвърлим в тази посока поне две дивизии, ще се случи катастрофа! А без тези две дивизии няма да мога да разкъсам червения фронт!

- Защо ми е да знам всичко това? - попита студено Ераст Петрович.

Командващият погледна полковника.

- Аркадий казва, че вие можете да спрете атамана Махно...

Това бе изречено неуверено. Сякаш и самият Гай-Гаевски не вярваше много в такава вероятност. Но в беседата отново се намеси Скукин.

- Главният съветник и идеолог на атамана е анархистът Арон Воля. Казват, че той е най-големият авторитет за Махно. Помня как писмото от него спаси всички нас в Зеленото Училище. Вие добре познавате Воля. Той ще се вслуша във вашето мнение. Махно ненавижда и белите, и червените, а най-големият враг на Воля е болшевизмът. Ние знаем, че преди няколко дни на конгреса на селските делегати Воля е заявил, че Бунтовническата армия трябва да се сражава срещу диктатурата на пролетариата и комунистите. А когато червеното командване изпратило свои емисари при Махно, Воля е убедил атамана да ги изгони като кучета. Ако бихте могли да поговорите с вашия познат и да му обясните, че воювайки с нас, анархистите помагат на червените... Ако може да се договорим за примирие и съвместни действия... Червените са обърнати с незащитения си фланг към Махно, както и ние. Атаманът ще се забие в него като нож в масло. А ние сме готови да го снабдяваме с оръжие и боеприпаси, униформи и медикаменти.

Фандорин се намръщи и се изправи.

- Не си хабете б-барута напразно. Моето участие в тази война приключи.

„Почти приключи", мислено допълни той и излезе. Беше му неспокойно на душата. Отново предстоеше тежък разговор с жена му.

Във вестибюла на „Метропол" го очакваше японецът. По физиономията му със застинала на нея бодра усмивка веднага стана ясно: нещо не е наред. А и Маса започна с думите:

- Само не се притеснявайте, господарю...

И Ераст Петрович веднага се развълнува така, че ръцете му се разтрепериха, а те обикновено не трепереха, дори когато вдигаха шестпудови гири.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?