Не се сбогувам [bg]

- Ето, пътят вече е свободен - каза енергично Скукин. - Първите единадесет версти просто карайте след нас, а веднага след моста над реката пътят се разделя. Вие трябва да поемете надясно, към...

- Знам маршрута - прекъснах го аз. - Поручик, обяснете ми как се управлява дрезината.

Деловият, подчертано резервиран инженер пръв се качи в кабината.

- Казаха ми, че можете да карате кола? Принципът е същият, само че няма волан, по разбираеми причини. Движението по релсите е много плавно, съпротивлението е минимално. Затова, като се засилите, подавайте съвсем малко газ. При дълго спускане можете изобщо да изгасите двигателя с цел икономия на гориво - той посочи надолу: -Това е педалът на газта, това е спирачката. Имайте предвид, че спирачният път е много дълъг, при скорост шестдесет версти не по-малко от двеста метра. Затова за аварийно спиране е предвиден ето този лост. Той може да се използва само в краен случай -машината може да излезе от релсите и после няма как да я върнете без чужда помощ.

- Дърпа се рязко, така ли? - попитах аз, като опитах съпротивлението на аварийния лост.

- Не сега! - извика сърдито инженерът, като здраво ме сграбчи за ръката.

И избоботи:

- Извинете. Никак не е лесно после да се върне обратно... Какво още трябва да знаете? Отзад има резервна туба бензин. Но тя ще ви потрябва само ако използвате отоплението. При равномерно движение харчи много малко. Въпроси?

Нямах въпроси. Управлението беше елементарно. Скукин освободи поручика, а мен осени с кръстно знамение.

- Вървете и Бог да ви пази!

- Нима сте вярващ? - попитах аз. Подобни субекти обикновено не са склонни към мистика.

- Не, но в дадения случай не мога да се размина без Божията помощ - убедено и дори с потрепване в гласа отговори той.

Ах, да, бях забравил, че сред тези скукинци все пак се срещат и искрено вярващи - в това, че Бог съществува лично за тях.

Ами добре, помислих си аз, скоро твоят бог много ще ти потрябва.

Направих се, че не забелязвам протегнатата му ръка и се качих на мястото на водача, запалих двигателя – стана от половин оборот.

Дрезината бързо набираше скорост, летеше като спортна яхта, понесена от добър океански вятър - гладко и леко. От двете страни първо преминаха постройките край гарата, след това започнаха предградията.

Размишлявах за маршрута.

Да стигна до Лозовая, след това да свия към Екатеринослав, до който, разбира се, няма да мога да стигна - той вече е във владение на махновците. Те ще ме спрат преди това. Това вероятно ще се случи след около три часа. Именно това щеше да бъде най-рискованият момент: могат и да не ме спрат, а просто да ме направят на решето с картечницата от някоя тачанка. Тогава ще се наложи да скачам в движение, но това са дреболии.

Веднага щом покажа пропуска, подписан от Арон Воля, всички опасности ще приключат, и слава богу. Нямам никакво желание за приключения. Искам да прекарам най-добрата възраст в живота си с жена си и дъщеря си. Добре де, или със сина си, макар че на мъжете от рода Фандорини никак не им върви с бащите. Прадядо ми изчезнал в Бородинската битка, още преди да се е родил дядо ми. Дядо ми загинал в Кавказ, оставяйки малък син. А моят родител, чиято безпътна душа едва ли се е озовала в царството небесно, е трудно да бъде наречен баща. Започнах да си мисля какъв баща ще бъда аз и забравих и за Арон Воля, и за атамана Махно, и за войната.