![Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/1/pushki-virusi-i-stomana-kakvo-opredelya-sdbinite-na-choveshkite-obshchestva-bg-download.jpg)
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Глава XIV
От егалитаризъм към клептокрация
През 1979 г., докато летях с мои приятели мисионери над една затънтена блатиста област в Нова Гвинея, забелязах и няколко колиби, сгушени в далечината. Пилотът ми обясни, че наскоро в тези тресавища под нас някакви индонезийски ловци на крокодили се натъкнали на група новогвинейски номади. И двете групи изпаднали в паника и срещата им приключила с това, че индонезийците застреляли неколцина от номадите.
Мисионерите изказаха предположението, че тези номади са принадлежали към една още недокосната от цивилизацията група, фаю, известни на външния свят само от откъслечните и доста страховити описания на техните съседи, една вече „мисионизирана“ общност от бивши номади, наричащи се кирикири. Първите контакти между новогвинейци и външни винаги крият потенциална опасност, но в този случай предзнаменованията като че ли бяха особено злокобни. Въпреки това моят приятел Дъг тутакси литна натам с хеликоптера, с идеята да установи дружески отношения с фаю. Върна се жив и здрав, но потресен до дъното на душата си. И историята, която ни разказа, бе наистина забележителна.
Оказа се, че фаю обикновено живеели на отделни семейства, пръснати из блатата, и се събирали само един-два пъти годишно, за да уговорят размяната на невести. Посещението на Дъг съвпаднало с едно такова събиране, в което се включили няколко десетки фаю. За нас „няколко десетки гости“ би означавало нормално скромно тържество, но за фаю това си било едно свръхнеобичайно събитие, заредено с огромно напрежение — че нали убийците се изправяли лице в лице пред роднините на своите жертви! Тогава например един от мъжете фаю се засякъл с убиеца на своя баща. Естествено синът веднага грабнал брадва и се втурнал към ненавистния субект, но още в следващия миг бил повален и затиснат на земята от куп свои близки. После пък убиецът се понесъл с брадва към просналия се в калта син, но бил усмирен по същия начин от своите близки. И двамата виели от ярост и се мъчели да се отскубнат, но ги пуснали чак когато изцедили и сетните си сили. Другите мъже също не се държали особено хрисимо — периодически си разменяли люти обиди, треперещи от гняв и омерзение, и току блъскали по земята с брадвите си. Тази недотам „дружеска“ атмосфера се запазила през всичките няколко дни, докато траело паметното събитие, а Дъг през цялото време се молел визитата му да не приключи с някой акт на кърваво насилие.
Общността на фаю се състояла от около 400 ловци-събирачи, разделени на четири клана и бродещи на площ от неколкостотин квадратни мили. По думите им навремето били над две хиляди, но броят им значително намалял по простата причина, че непрекъснато се избивали помежду си. Тоест фаю били лишени от онези политически и социални механизми, които ние приемаме като нещо, разбиращо се от само себе си, за да намират мирно разрешение на наболелите проблеми. След време (може би под въздействие от визитата на Дъг) група фаю поканили една по-храбра семейна двойка мисионери да заживее сред тях. Тези съпрузи са с фаю вече от десет-дванайсет години. Казват, че постепенно успели да ги отучат от насилието. Ето че фаю правят първите си плахи стъпки в модерния свят, в който ги очаква едно крайно неясно бъдеще…
По същия начин и много други недокоснати от цивилизацията общности на новогвинейци и амазонийски индианци дължат своето „интегриране“ в модерното общество на мисионерите. След тях пристигат учителите и лекарите, а после идва ред… на бюрократите и войниците. Държавната власт и религията неизменно са вървели ръка за ръка през цялата ни писана история, независимо дали са се разпространявали по мирен път (както се е получило при фаю) или са били налагани със сила. Във втория случай най-често държавата организира завоевателните войни, а религията пък е тази, която ги оправдава. От време на време се е случвало някоя номадска или племенна общност да надделее над организираната държава и религия, но през последните 13 000 години се запазва една устойчива тенденция и най-често губещи са именно номадските и племенните общности.
В края на последната Ледникова епоха населението на света е живеело в по-голямата си част на малки изолирани групи, подобно на днешните фаю, и по-комплексните социални структури са били абсолютно непознати. Но дори и да се върнем в по-нови времена, например в XVI в., едва 20% от земната суша е била разделена с държавни граници и е била управлявана от съответните бюрокрации и закони. Днес по този начин е разделена и „парцелирана“ цялата планета (с изключение на Антарктида). И далеч не е случайно това, че потомците на обществата, сдобили се най-рано с централна власт и религия, днес доминират в модерния свят. Тоест съчетанието от държавна власт и религия е функционирало — наред с вирусите, писмеността и технологиите — като една от четирите най-важни групи от проксимални фактори, които в крайна сметка са довели и до очертаването на най-общия исторически модел. Но как са възникнали държавата и религията?