![Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/1/pushki-virusi-i-stomana-kakvo-opredelya-sdbinite-na-choveshkite-obshchestva-bg-download.jpg)
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Моят опит с такива групи е от блатистите низини на Нова Гвинея, където живеят и фаю — регионът, известен като Лейк плейнс („Езерните равнини“). Там все още се срещат такива многолюдни фамилии, състоящи се от няколко възрастни плюс децата и престарелите им роднини, които си правят примитивни убежища по бреговете на реките и потоците и бродят наоколо с канута или пешком. Тук възниква един въпрос: защо обитателите на Езерните равнини продължават да се препитават по този начин, когато повечето новогвинейци и почти всички хора в света вече живеят в уседнали и големи общности? Обяснението е просто — регионът е лишен от онази наситена концентрация на природни ресурси, която би позволила на повече хора да живеят заедно, а и до съвсем скоро (например до идването на мисионерите, които обикновено носят със себе си и някои културни сортове) тук не е имало растения, които биха позволили появата на интензивно земеделие. Основният източник на храна е палмата саго — сърцевината на зрелите дървета предлага скорбяла. Фаю нямат друга алтернатива освен номадството, тъй като им се налага да се местят, щом изсекат всички подходящи дървета в даден периметър. Малкият им брой се обяснява най-вече с болестите (особено маларията), липсата на естествени суровини (в тези тресавища няма дори камъни за сечива и те си ги набавят чрез размяна с други общности) и крайно оскъдните хранителни ресурси. Същото важи и за останалите региони в света, обитавани и досега от такива групи.
Нашите най-близки родственици в животинския свят — горилите, шимпанзетата и боноботата в Африка — също живеят на подобни групи (които предпочитаме да наричаме „стада“). Със сигурност и всички човешки същества са живели по този начин до момента, в който подобрените технологии за добиване на храна са позволили на някои номадски групи да се заселят за постоянно в някои по-богати на ресурси ареали. Тоест номадската група е онзи тип политическа, икономическа и социална организация, която сме наследили от продължилата милиони години история на нашата еволюция. А цялото ни по-нататъшно развитие се вмества в рамките на последните няколко десетки хилядолетия.
Следващият стадий е племето, отличаващо се от групата (или „ордата“) най-вече с това, че има повече членове (не десетки, а стотици) и обикновено живее в постоянни селища. Но не малко племена и дори етнархии са били скотовъдци и са мигрирали според сезоните.
Пример за племенна организация са новогвинейците от планинските региони, чиято основна политическа единица до идването на колониалната власт е било селцето (или група близко разположени селца). Тоест политическата дефиниция на „племе“ обхваща нещо много по-малко от това, което езиковедите и антрополозите разбират обикновено под това понятие, а именно група хора с общ език и култура. Например през 1964 г. започнах полеви изследвания сред една планинска общност, наричана форѐ. Според езиковедските и антропологическите стандарти, по това време общият брой на форѐ бе около 12 000 души, говорещи на два сходни диалекта (разбираеми за всички тях) и обитаващи 65 селца, всяко от които с по неколкостотин жители. Затова пък нямаше и помен от политическо единство в рамките на самата езикова група. Всяко селце следваше своя калейдоскопично сменящ се цикъл от войни и краткотрайни примирия с всички по-близки селца, без значение дали тези съседи са форѐ или говорят на други езици.
Големи части от Нова Гвинея, Меланезия и Амазония все още са населени от племена, които доскоро са били независими, но сега са подчинени в една или друга степен на национални държави. За сходна организация свидетелстват и археологическите данни от редица селища, които в миналото очевидно са играли съществена роля, но им липсват характерните белези на етнархическото управление, които ще приведа по-долу. Тези данни показват, че племенната организация е започнала да се появява преди около 13 000 години, първо в Плодородния полумесец, а след това и в някои други ареали. Предварителните условия за възникване на постоянни селища са ясни: или производство на храни, или пък по-продуктивна околна среда, където в сравнително малък периметър са съсредоточени много ресурси, можещи да станат обект на лов и събирачество. Ето защо този тип селища — а по подразбиране и племената — са започнали да процъфтяват първо в Плодородния полумесец, където комбинацията от климатични промени и усъвършенствани технологии са позволявали високи добиви от дивите житни растения.