Лейди Полунощ [bg]

- Само че Марк... - започна Джулиън и Ема разбра от какво се бои. Марк може и да не остане. Може да не поиска да остане. - Марк отново трябва да ви опознае и да свикне с живота тук. Не съм сигурен дали би трябвало да искаме от него да прави прекалено много.

- Той няма да има нищо против - каза Тай. - Той ме харесва. Харесва всички ни.

- Той те обича - отвърна Джулиън. - Аз също те обичам. Ала, Тай, Марк може и да не... Ако не открием убиеца, на Марк може и да не му позволят да остане тук.

- Ето защо искам да помогна да разрешим загадката - заяви Тай. - Та Марк да може да остане. Той би могъл да се грижи за нас, а ти би могъл да си починеш. - Той се загърна в якето си и потрепери; вятърът, повяващ откъм океана, беше ужасно студен. - Ще отида да намеря Ливи. И Марк. Той сигурно се тревожи.

Джулиън зяпна след Тай, докато той се прибираше в Института. Изражението върху лицето му... Ема имаше чувството, че гледа някоя от картините му, ала тя бе смачкана и разпокъсана, а цветовете и линиите й - разбъркани.

- Те всички смятат така, нали? - промълви той. - Всички са убедени, че Марк ще остане?

Ема се поколеба. Само преди няколко дена би му казала да не говори глупости. Че Марк ще остане при семейството си, каквото и да става. Ала тя бе видяла нощното небе в очите на Марк, когато говореше за Дивия лов, чула бе студената свобода в гласа му. Понякога й се струваше, че в Марк има двама души: човек и елф. Марк човекът щеше да остане. Марк елфът бе непредсказуем.

- Нима би могло да бъде другояче? - попита тя в отговор. - Ако един от родителите ми се върнеше при мен... а после си помислех, че отново ще си тръгне, доброволно...

Лицето на Джулиън имаше пепелив цвят.

- Живеем в свят на демони и чудовища, а онова, което ме плаши най-много, е да не би Марк да реши, че мястото му е в Дивия лов, и да си тръгне. Дори ако разрешим загадката и удовлетворим елфите, той може да си отиде. И ще разбие сърцата им. Те никога няма да се съвземат.

Ема се приближи до него и сложи ръка на рамото му.

- Не можеш да предпазиш децата от всичко. Те трябва да живеят в истинския свят и да се изправят срещу онова, което се случва в него. А това понякога означава и загуба. Ужасно би било, ако Марк реши да си тръгне, ала те са силни. Ще го преживеят.

Думите й бяха последвани от дълго мълчание. Най-сетне Джулиън го наруши:

- Понякога почти ми се иска Марк изобщо да не се беше връщал - пророни той с глух, напрегнат глас. - Какво говори това за мен?

Ч-Е С-И Ч-О-В-Е-К, написа Ема на гърба му и за миг той се облегна на нея, сякаш за да почерпи утеха, както правеха парабатаите. Звуците на пустинята около тях утихнаха - това също бе нещо, което парабатаите можеха да правят, да си създадат тихо пространство, в което не съществуваше нищо друго, освен тях двамата и мощната магия, която ги свързваше.

Силен трясък раздра тишината. Джулиън се сепна и се отдръпна от Ема. Последва още един трясък, очевидно долетял от вътрешността на Института. Джулиън се обърна рязко и само след миг вече тичаше по задните стъпала на къщата.