Ханибал - врагът на Рим

Стомахът на Ханон се сви. Пленниците изглеждаха ужасени.

Роговете и тръбите на музикантите не му позволиха да зададе още въпроси. Когато звуците утихнаха, Ханибал излезе напред. Събралите се войници тутакси се смълчаха, изпълнени с очакване. Всички гледаха как върволица роби изнесе бронзови подноси, някои отрупани с блестящи ризници. На други пък имаше шлемове. Имаше също златни гривни и торкви, наметала от вълча кожа, както и мечове с позлатени дръжки.

Ханибал остави пленниците да се нагледат на съкровището, преди да заговори.

— Доведени сте тук, за да направите прост избор. — Замълча, докато преведат думите му. — Ще дам на шестима шанса да спечелят свободата си. Ще бъдете разделени по двойки и ще се сражавате помежду си до смърт. Тримата оцелели ще получат добри коне, онова, което си изберат от изложеното пред вас, и гаранция, че ще напуснат лагера невредими. Онези, които не пожелаят да се сражават, ще бъдат продадени като роби.

Млъкна и зачака.

След малко воините започнаха да викат и да размахват юмруци във въздуха. Преводачът се обърна към Ханибал.

— Всички искат тази чест, господарю. Всички до последния.

Ханибал се усмихна широко и нареди:

— Кажи това на войниците ми.

Събралите се войници зашумяха, когато чуха преведените думи на алоброгите.

Малх се наведе и прошепна в ухото на Ханон:

— Двубоят до смърт се тачи много от галите. Всеки би предпочел такава смърт пред живот в робство.

Въпреки това Ханон не можеше да разбере.

— Няма да позволя всички да участват — заяви Ханибал. — Подредете ги в две редици. — Изчака, докато пленниците бъдат избутани по местата им. — Изберете всеки четвърти, докато не станат шестима. — Командата му беше изпълнена тутакси и останалите пленници бяха избутани настрани. Шестимата избрани воини получиха меч и щит и по даден знак битката започна. Те се нахвърлиха един срещу друг като обезумели и почти веднага на твърдата като камък земя се проля кръв.