Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
От плещите на адвоката се стовари огромно бреме.
Харди се огорчи, като осъзна, че би могъл да го научи още в петък през нощта, най-късно в събота вечер, стига само Рон да не бе изпитал потребност да офейка. Но нямаше от какво да се оплаква. Всъщност Рон му бе позвънил в събота, опитал се бе да му съдейства. Нямал е представа какво преживява Харди. На адвоката му оставаше само да изкопчи отговори на останалите си въпроси, докато все още бе възможно.
Наложи си да говори с безразличен тон и започна:
— Разкажи ми за отношенията на Брий с Деймън Кери.
— Добрал си се до него, а? Не се учудвам. — Рон се облегна и надигна бирата си.
— Смяташ ли, че той я е убил?
Рон бе разсъждавал много по въпроса и сега пак се замисли.
— Тук се сблъсквам с чисто стратегически проблем — как би могъл?
— Не е толкова трудно. Пристига в жилището ви, след като сте тръгнали с децата за училище. Знаеш ли, те са говорили по телефона онази сутрин? Кери и Брий.
— Зная.
Харди се изненада.
— А знаеш ли за какво?
— Не. Не конкретно. Сигурно просто са си говорили. Непрекъснато си звъняха. Обаче виж какво, на него му предстоят избори за губернатор. Едва ли просто ще ходи по улиците и ще убива хора.
— Може да е паркирал в подземния гараж…
Рон поклати глава.
— Ами ако някой го види долу или в асансьора? Пък и защо?
— Била е бременна.
— Изключено. Те се обичаха. Мислеха да се женят. Оттам и разногласията ни с Брий. — Рон нервно въртеше бутилката по масичката. — За мен настъпиха лоши времена — изрече най-сетне. — Бездруго се разстроих много, когато взе да се появява по вестниците във връзка с Кери.
— И защо по-точно?
— Брий не е често срещано име. Ако Даун се натъкне на него…
— И как? Тя не е ли в Уисконсин?
— А защо не? Тя чете вестници. Новините от Калифорния се предават навсякъде.
— Смятах, че ненавижда децата.
— Когато бяха бебета. Но след като разбра каква изгода може да има от тях… — Гласът му пресекна. — Тя, естествено, се бори като лъвица за правото си на техен опекун. Смяташе ги за своя собственост.
— А след като получи съдебното решение? След като ти… — на Харди все още му беше трудно да го приеме — ги взе? Мисля, че Брий е била първият човек, при когото ще ги потърси.
— Точно така. Но съдебното решение не ни дойде като гръм от ясно небе. Двамата с Брий имахме месеци, за да се подготвим. Когато пристигнахме тук, в Калифорния, вече се наричах Рон Бомонт, наскоро овдовял. Около година живях с децата в един апартамент в Оукланд, спотаен в сянка.
— С какво се занимаваше? Искам да кажа — с какво си изкарваше хляба?
— С каквото и сега. Счетоводна работа на компютър.
— Значи сте останали в Оукланд, докато следователите са престанали да додяват на Брий?
— Точно така. После двамата с нея започнахме да „ходим“, организирахме сватба в тесен кръг.
— И никой ли не ви позна?
— Не и като брат на Брий. Откакто заминах да уча в колеж, живеехме отделно. По онова време Брий беше около четиринайсетгодишна. А докато аз живеех в Расин, тя пристигна да следва тук. Нито един от приятелите й дори и не подозираше за моето съществуване, не че тя имаше кой знае колко приятели. — Той сви рамене. — Идеално положение.
— Но и страхотно рисковано.
Рон отново повдигна рамене.
— Рискувай, за да спечелиш. Това бе най-добрият избор. За нищо на света не бих върнал децата при Даун. — Той се помъчи да обясни по-ясно: — Виж, тя наистина не намираше нищо лошо в онова, което искаше да прави, което вършеше. Обществото чисто и просто е прекалено пуританско. Сексът е нещо естествено. Ако някои хора са твърде задръстени, то си е тяхна работа.
— Но не и що се отнася до децата. Никой не го смята за нормално при децата.
Рон като че ли се обърка. Ако Харди не е наясно с това…
— Е, сам провери. Някои правят по десет милиона снимки годишно.
Възцари се кратко мълчание. И двамата взеха бутилките си.
— Както и да е — продължи Рон, — да се върнем на темата. Да предположим, че Даун види Брий във вестниците, обезателно ще схване. Същото име, същата дейност. Малко да се разрови и ще открие, че предишната й фамилия е била не Бомонт, а Брунета — моята. С мен е свършено. С децата също. — Въздъхна. — Тъй че, да, наистина се карахме по този въпрос.
— И какво казваше тя? Какво казваше Брий?
— Не бих го нарекъл „казваше“ — отговори Рон. — Трудно ми е да ти обясня, но като че ли най-неочаквано тя просто… порасна.
— Грозното патенце — обади се Харди.
— Точно така. Не че не беше невероятно щедра сестра — и то само за доброто на децата. Нито дума не ми е споменавала за другите си мъже, макар аз да знаех за тях. Приличаше на мълчаливо споразумение помежду ни, че не би могла да започне сериозна връзка, защото има задължение преди всичко — махна към вътрешността на жилището — към хлапетата оттатък. С тях се бе нагърбила.