Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— И какво се промени?
— Навярно аз. — Харди не искаше да си признае, но у Рон Бомонт имаше нещо обаятелно, скромно. Както казваха всичките му познати, беше страхотен. — Не че поумнях — сподели той откровено. — Просто пораснах. Вероятно се обади буржоазното ми възпитание, знам ли, но осъзнах, че трябва да сложим точка на бохемския живот и да продължим нататък. Честно казано, средата ни взе да остарява, да не говорим за нас самите.
И тъй, тя забременя. Ние забременяхме. И реши да направи аборт. Разрази се огромен скандал. Тя обаче бе решила. И го направи. А аз се изнесох. — Рон въздъхна. — И точно тогава тя според мен за пръв път не можа да се справи с… чувствата си. Беше на трийсет и една. Биологичният й часовник тиктакаше застрашително. Цялата история направо я съсипа. Смая се, че не успява да ги овладее с разума си, но фактът си бе факт.
— И пак се събрахте?
Рон кимна.
— Оженихме се. Започнах работа като касиер в една банка. Роди се Касандра. А година по-късно и Макс. Тя не го понесе.
— Кое?
— Ненавиждаше всичко това. Бебетата. Плачовете, преповиването, памперсите, безсънието. Но най-вече досадата да си по цял ден с тях. Ненавиждаше и работата ми. Омразно й бе да нямаме пари. Но знаеш ли кое е най-смешното?
— Кое?
Лицето му се разведри.
— Аз ги обожавах. Обичах ги. Сякаш някой просто щракна копчето и внезапно видях всичко в друга светлина. Те ни придаваха смисъл. Затова сме дошли на този свят. Поне аз несъмнено съм се родил заради тях.
На Харди му бе невероятно да го слуша. Рон описваше собствените му чувства след раждането на сина му Майкъл, умрял още невръстен. След тази трагедия Харди се бе озовал сред ледена и мрачна пустиня и смяташе, че никога няма да се измъкне от нея.
Но десетина години по-късно появата на Ребека и Винсънт бе разпалила пламъчето, което бе сияло няколко години. По-късно обаче то бе помръкнало и на Харди му се струваше, че на негово място не са останали нито светлина, нито топлина, а само пепел покрива всичко недоизгоряло. Питаше се дали под целия пласт е останало поне някакво живо въгленче и ако е така, има ли начин отново да се раздуха пламъка на живота. „Щом всичко това приключи — обеща си той, — пак ще опитам.“
— А после какво стана? — попита адвокатът.
— Каквото се очаква в подобно положение — отвърна Рон. — Скандали, още по-бурни скандали, и пак скандали. Тя искаше да се върне към предишната си работа и двамата се карахме.
— Пак ли да танцува разсъблечена?
Рон сви рамене.
— Твърдеше, че не умеела друго. Казвах й да научи нещо, вече е майка, трябва да помисли за децата. Нима иска да израснат в подобна среда?
— А тя какво отговаряше?
— Казваше, че нищо й нямало на средата. Плащали добре и давали високи осигуровки. — Извъртя раздразнено очи. — Бил съм колеблив. Станал съм консервативен. Егоист. Изброй каквото още ти дойде наум.
— И тя тръгна ли пак на работа?
— Не веднага. Поне за известно време.
— Защо?
— Ще ми се да вярвам, че заради силната ми воля. — Изсмя се студено. — Не се предавах. Но тя наистина не можеше да си стои у дома, а аз не наемах целодневна бавачка, така че се редувахме. Голяма грешка от моя страна, както се оказа.
— Защо?
— Защото тя излезе добрата работеща майка, а аз — едва ли не безработен татко. Съдилищата предпочитат майките като опекуни, а когато бащата няма истинска работа… — сви рамене, — отпиши го.
— Значи е тръгнала на работа? — Харди искаше да знае какво се е случило.
Рон кимна.
— Някаква канцеларска работа, която, естествено, бе невероятно досадна и не се заплащаше както тя бе свикнала. Искаше да напусне, обаче аз продължавах да настоявам за истинско семейство. — Въздъхна. — Както и да е, изкарахме още две години, без аз да работя — ужасна, ужасна грешка, — но най-накрая трябваше да си потърся работа. — Погледът му помрачня. Пак се премести на самия край на дивана и стисна ръце така, че кокалчетата му побеляха. — И точно тогава тя е започнала да продава децата.
Мари и децата най-после се прибраха, което, честно казано, донесе огромно облекчение на Харди. Доверието в Рон Бомонт и неговата преливаща от идеализъм, мелодраматизъм и дори героизъм съдба се бе разраснало като тумор в душата му през последните дни. И ако той се окажеше злокачествен сега, когато вече бе започнал да го приема за доброкачествен, щеше да изглежда като непоносимо жестока шега.
Известно време обясняваха на скептично настроената Мари присъствието и ролята на Харди. Но Рон и децата — всъщност Касандра — й го представиха в изгодна светлина. Харди е на тяхна страна. Може да му се доверяват безусловно. За Касандра той бе герой. Видимо се зарадва, че го вижда отново, и то най-вече защото тъкмо тя го бе убедила да им помогне. Той й каза, че доста е напреднал. Щял да й докладва окончателно утре. На нея това й допадна.