Служители на Здрача

Дърветата я защитаваха от вятъра, но тя знаеше, че духа яростно, защото издаваше див вой, минавайки през най-горните клони. В местата, където гората се разделяше и разкриваше петна оловно небе, снегът падаше така обилно и бързо, че почти приличаше на дъжд.

Кристин беше изминала повече от осемдесет крачки или около два завоя на пътеката, когато видя Чарли. Той лежеше по корем на пътеката с обърната на една страна глава.

Не.

Кристин спря. Страхуваше се да се приближи повече, защото знаеше какво ще открие.

Той лежеше неподвижно.

Мъртъв.

О, Господи, той беше мъртъв. Те бяха го убили. Тя го обичаше и той я обичаше, а сега той беше умрял за нея. На Кристин й ставаше зле при тази мисъл. Мрачните потискащи цветове на деня проникваха в нея и я изпълваха със студена сивота и сковаващо отчаяние.

Но мъката трябваше да направи, също така, място на страха, защото сега тя и Джоуи трябваше да разчитат само на собствените си сили, а без Чарли, Кристин не мислеше, че ще успеят да се измъкнат от планината. Неговата смърт беше знамение за собствената им съдба.

Кристин огледа гората около себе си и реши, че е сама с тялото на Чарли. Очевидно, бяха го улучили горе на билото и беше успял да стигне дотук със собствените си сили. Явно, фанатиците на Спайви бяха все още от другата страна на билото.

Или, може би, той ги беше избил всичките.

Кристин преметна ловната пушка през рамо и отиде до него, изследвайки го неохотно по-отблизо, без да бъде сигурна, дали ще има сила да погледне студеното му мъртво лице. Тя коленичи до него и установи, че диша.

Кристин затаи дъх и сърцето й изглежда пропусна един-два удара.

Той беше жив.

В безсъзнание, но жив.

Чудеса се случваха.

Кристин искаше да се смее, но потисна този порив, страхувайки се суеверно, че на боговете няма да се хареса нейната радост и те, в края на краищата, ще й отнемат Чарли. — Тя го докосна. Той промърмори нещо, но само толкова. После го обърна по гръб и той й се оплака нещо, но без да отвори очи. Кристин видя разкъсаното рамо на якето му и разбра, че е бил улучен. Около раната имаше бучки тъмна и замръзнала кръв, която бе попила в разкъсаната тъкан. Това беше лошо, но той не беше мъртъв.

— Чарли?

Тъй като той не отговори, тя докосна лицето му и повтори името. Най-после, очите му се отвориха. За момент, те не бяха на фокус, но после Чарли ги фиксира върху нея и премигна. Кристин видя, че е в съзнание. Беше муден и може би замаян, но не бълнуваше.

— Загубих я — каза Чарли.

— Какво?

— Винтовката.

— Не се безпокой за това — успокои го тя.

— Убих трима от тях — каза той с хрипкав глас.

— Хубаво.

— Къде са те? — попита с безпокойство Чарли.