Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Отдолу никой не отговори.
Викането го замая. Той почака малко и пое няколко пъти дълбоко въздух, тъй като не искаше да се усети каквато и да било слабост в гласа му. После отново извика:
— Защо не се изправите и не оставяте вашият Бог да спира куршумите, които изстрелвам аз?
Никакъв отговор.
Чарли направи няколко дълги бавни вдишвания. Опита се да свие пръстите на лявата ръка и те се помръднаха, но продължаваха да бъдат изтръпнали и вдървени.
Докато ги питаше, дали е убил достатъчно от тях, за да ги накара да се върнат, той направи една малка сметка. Беше убил двама на ръба на билото, един на пътеката и трима долу на поляната, където бяха се скупчили около джипа и снегомобилите. Шестима мъртви. Шест от десет. Колко ли души оставаха в гората под него? Чарли мислеше, че е видял там и трима други: още една жена, Кайл и мъжа, който беше пред Кайл, в края на редицата. Но не беше ли някой от тях останал назад с Майка Грейс? Тя сигурно не би останала сама в хижата. Не би могла да дойде чак тук, горе, при такъв тежък маршрут. Така ли беше наистина? Или тя беше точно сега там, сред тримата, на разстояние само шестдесет или седемдесет ярда, свиваща се в сенките като някакъв зъл стар трол?
— Възнамерявам да чакам ето тук — извика Чарли.
Той извади половин дузина патрони от джоба на якето си и затруднен от наличието само на една здрава ръка, зареди отново револвера.
— Рано или късно, вие ще трябва да се размърдате — извика Чарли. — Ще трябва да напрегнете мускулите си или да се вкочаните. — Гласът му звучеше зловещо в снежната тишина. — Вие ще се вкочаните и ще започнете бавно да замръзвате до смърт.
Болкоуспокояващият шок при раняването му беше започнал да отминава. Нервите започнаха да реагират и първата тъпа болка пропълзя в рамото и в ръката му.
— Нека изпитаме вашата вяра, по всяко време, когато бъдете готови — викаше Чарли. — Нека видим, дали вие наистина вярвате, че Бог е на ваша страна. По всяко време, когато бъдете готови, просто се изправете и ми позволете да стрелям по вас и нека видим тогава, дали Бог ще отклонява куршумите.
Той почака половин минута, за да се увери, че те нямат намерение да отговорят, после прибра револвера в кобура и се отдръпна от ръба. Те нямаше да знаят, че го е напуснал. Можеше да подозират, но нямаше да бъдат сигурни. Щяха да останат приковани долу половин час, а може би и по-дълго, преди накрая да решат да продължат изкачването си. Поне се надяваше Бог да му помогне в това. Нуждаеше се от всяка минута, която би могъл да получи.
Болката в рамото ставаше все по-остра. Чарли пропълзя по корем през плоското било, движейки се като сакат рак и не се изправи, докато не достигна мястото, където теренът се накланяше надолу и еленовата пътека се насочваше между дърветата.
При опита си да стане, Чарли откри, че краката му са много слаби. Те се подгънаха под него и той падна отново на земята, удряйки ранената ръка… Господи!… и почувства една голяма черна вълна да се носи с рев към него. Чарли притаи дъх, затвори очи и почака, докато вълната премине, отказвайки да бъде отнесен от нея. Болката вече изобщо не бе тъпа. Тя жилеше, изгаряше и тормозеше, сякаш в рамото му беше се заровило живо същество и сега си проправяше път навън. Болката беше достатъчно силна дори, когато оставаше неподвижен, но и най-малкото движение я правеше десеторно по-силна. Той обаче не можеше просто да лежи тук, а независимо от болката трябваше да стане и да се върне при Кристин. Ако щеше да умира, Чарли не искаше да бъде сам в тази гора, когато му дойдеше времето. Не трябваше да мисли за умиране. Мисълта е майка на действието. Болката беше силна, но това не означаваше, че раната е смъртоносна. Той не беше стигнал толкова далеч, за да се предаде така лесно. Имаше шанс. Винаги има шанс. Чарли бе оптимист през целия си живот. Беше надживял двама ругаещи и вечно пияни родители. Беше оцелял в бедността и във войната. По дяволите, щеше да оцелее и сега. Той премина, пълзейки, от платото върху еленовата пътека. Точно отвъд ръба на билото Чарли се улови за един клон и най-после се изтегли до изправено положение, облягайки се за опора на ствола на дървото.
Той не беше замаян, което бе добър знак. След като пое няколко пъти дълбоко въздух и стоя подпрян на дървото около една минута, краката му станаха по-устойчиви. Болката от раната не беше утихнала, но той откри, че постепенно привиква към нея. Трябваше или да се нагоди към нея, или да я избегне като загуби съзнание. Последното беше лукс, който не можеше да си позволи.