Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Той се отмести от дървото, скърцайки със зъби, когато огънят в рамото му се разгоря по-силно и започна да се спуска по еленовата пътека. Движеше се по-бързо, отколкото мислеше, че ще може, макар и не чак толкова, колкото при първото спускане, когато Кристин и Джоуи бяха с него. Чарли бързаше, но беше също и предпазлив, страхувайки се от подхлъзване, падане и допълнително нараняване на рамото и ръката. Ако паднеше на лявата страна, той, вероятно, щеше да загуби съзнание от последвалата експлозия на болката и после можеше да не дойде на себе си, преди хората на Спайви да се надвесят над него, мушкайки го с цевта на някоя пушка.
На шестдесет или седемдесет крачки под билото, Чарли се сети, че трябваше да вземе автомата със себе си. Може би до тялото на мъртвия стрелец имаше и няколко допълнителни пълнителя с муниции. Това щеше да изравни малко неравенството. С автомата, той би могъл да направи друга засада и този път да ги очисти всичките.
Чарли спря и погледна назад, питайки се, дали трябва да се върне за оръжието. Издигащата се зад него пътека му се струваше по-стръмна, отколкото си я спомняше. Всъщност, стръмнината изглеждаше толкова призоваваща за борба, колкото най-трудната страна към Монт Еверест. Дишането му се затрудни само като погледна нагоре. Стори му се, че пътеката е станала още по-стръмна. По дяволите, тя изглеждаше вертикална. Той нямаше достатъчно сила да се върне и се проклинаше, загдето не беше се сетил за автомата, докато беше горе. Чарли установи, че умът му не е така бистър, както мислеше.
Продължи да слиза надолу.
След още двадесет крачки по пътеката на Чарли му се стори, че гората се върти около него. Той спря разкрачен, като че ли можеше да спре въртележката от дървета само като забие пети в земята. Чарли я забави, но не успя да я спре напълно, така че накрая продължи предпазливо, поставяйки едното стъпало пред другото с отмерената стъпка на пиян, опитващ се да докаже трезвеността си пред полицай.
Вятърът беше се засилил и вдигаше голям шум в огромните дървета. Някои от по-високите скърцаха, когато върховете им се люлееха при променливите му пориви. Клоните на дърветата тракаха, а зелените иглички цъкаха, шумоляха и съскаха. Скърцането ставаше все по-силно, започвайки да звучи като отварянето на хиляда врати върху несмазани панти. Църкането, шумоленето и съскането също ставаха все по-силни и оглушителни, докато накрая шумът стана болезнен и той се почувства, като че ли се намираше във вътрешността на някакъв барабан. Чарли залитна, препъна се, едва не падна и установи, че по-голямата част от шума не идваше от вятъра в дърветата, а от собственото му тяло и че чува бученето на своята собствена кръв в ушите си, докато сърцето му биеше все по-ускорено. После гората отново се завъртя и докато се въртеше, дърпаше тъмнината надолу от небето като конец от макара, все повече и повече тъмнина. Сега гората не приличаше на въртележка, а на тъкачен стан, изтъкаващ от нишките на тъмнината черно платно, което се въздигаше на вълни около него, покриваше го и той не можеше да вижда къде върви. Чарли се препъна отново и падна…
Болка!
Едно ярко избухване.
Тъмнина.
Чернота.
По-дълбока от нощта.
Тишина.
Чарли пълзеше през катранената чернота, търсейки френетично Джоуи. Той трябваше скоро да намери момчето. Беше научил, че Чубака не е обикновено куче, а робот, една дяволска конструкция, натъпкана с експлозиви. Джоуи не знаеше истината. Може би точно в тази минута играеше с кучето. Сега, всяка секунда, Спайви можеше да натисне копчето, кучето щеше да се взриви и Джоуи щеше да бъде мъртъв. Чарли пълзеше към сивото петно в тъмнината. После, той се намери в една стая и видя Джоуи да седи в леглото. Чубака беше също там и седеше точно като човек с нож в едната лапа и вилица в другата. И момчето и кучето ядяха пържола. „За Бога, какво ядеш?“ попита Чарли. „Пържолата е много вкусна“, отвърна момчето. Чарли се изправи на крака до леглото и взе месото от момчето. Кучето изръмжа. „Не виждаш ли?“ попита Чарли. „Месото е отровно. Те са те отровили.“ „Не“, възрази Джоуи. „Месото е добро. Можеш да опиташ.“ „Отрова! Това е отрова!“ После Чарли си спомни за експлозивите, които бяха скрити в кучето и започна да предупреждава момчето, но беше твърде късно. Експлозията дойде. Само че експлодира не кучето, а Джоуи. Гърдите му се разтвориха и оттам излезе глутница плъхове и се забързаха към Чарли. Той се олюля назад, а те се заизкачваха по краката му. Бяха навсякъде върху него. Много плъхове. Те го хапеха. Той падна, съборен от тях и кръвта му започна да изтича от него. Но това беше студена кръв, студена вместо топла, а той крещеше…