Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
… и се събуди с гадене. Чувстваше студена кръв върху цялото си лице. Той я изтри и си погледна ръката. Това, всъщност, не беше кръв, а сняг.
Чарли лежеше по гръб в средата на еленовата пътека, вперил поглед нагоре към дърветата и към част от сивото небе, откъдето снегът падаше с голяма скорост. Той седна със значително усилие. Гърлото му беше пълно с храчки. Чарли кашляше и плюеше.
Колко ли време е бил в безсъзнание?
Нямаше как да разбере.
Пътеката, която водеше нагоре към билото, беше пуста, доколкото можеше да види. Хората на Спайви още не бяха тръгнали след него. Не беше възможно да е бил дълго време в безсъзнание.
Болката в ръката и рамото изпращаше търсещи пипала през гърба и гърдите и нагоре към шията и черепа му. Чарли се опита да повдигне ръката си и имаше известен успех. Успя също да си помръдне китката без да засили болката.
Чарли се довлече до най-близкото дърво и се опита да се изтегли нагоре, но е успя. Почака малко, после се опита отново, но отново не успя.
Кристин. Джоуи. Те разчитаха на него.
Той трябваше да пълзи известно време. Само докато му се възвърнеше силата. Опита се да пълзи на ръце и колена, пренасяйки по-голямата част от тежестта на дясната ръка, но изисквайки известна помощ и от лявата. За своя изненада, той беше в състояние да се влачи, надолу с прилична скорост. Чарли се плъзгаше по пътеката в местата, където ъгълът на наклона позволяваше да се използва помощта на гравитацията, изминавайки понякога четири или пет ярда, преди да спре.
Чарли не беше сигурен колко път трябва да измине, преди да достигне скалния навес, под който беше оставил Кристин и Джоуи. Навесът можеше да бъде както след следващия завой, така и сто ярда по-далеч. Беше загубил способността си за преценка на разстоянията, но не беше загубил чувството си за посока, така че се влачеше надолу към дъното на долината.
Няколко минути или секунди по-късно Чарли установи, че е загубил винтовката. Вероятно беше се изхлузила от рамото му при падането. Трябваше да се върне за нея. Но тя можеше да се е плъзнала извън пътеката в някой храст или между камъни и нямаше да е лесно да я намери. Той все още имаше своя револвер, а в Кристин беше ловната пушка. Тези оръжия щяха да бъдат достатъчни.
Чарли продължи да пълзи надолу по пътеката и стигна до едно паднало дърво, което препречваше пътя му. Той не си спомняше да е било тук по-рано, макар че можеше и да е бил и се запита, дали не беше направил някъде погрешен завой. Но при първите две преминавания, Чарли не беше забелязал никакви разклонения. Как тогава би могъл да сбърка?
Чарли се облегна на падналото дърво…
… и се намери в някакъв зъболекарски кабинет, завързан към един стол. В рамото и ръката му бяха поникнали сто зъба и за лош късмет всичките се нуждаеха от работа в каналите на корените. Зъболекарят отвори вратата и влезе. Това беше Грейс Спайви. Тя държеше най-голямата и най-противна бормашина, която той беше виждал някога и нямаше никакво намерение да я използва за зъбите в рамото му, а възнамеряваше да пробие дупка право през неговото сърце…
… а сърцето му биеше лудо, когато се събуди и се намери облегнат на падналото дърво.
Кристин.
Джоуи.
Не трябва да ги разочарова. Той се покатери и седна върху ствола, питайки се, дали би посмял да се опита да върви. Реши, че няма да може и отново се отпусна на колена. Той пълзеше.
В един момент почувства рамото си по-добре.
Чувстваше го като мъртво. Така беше по-добре.
Болката утихна.
Той пълзеше.
Ако се спреше за момент, ако се свиеше и затвореше очи, цялата болка щеше да изчезне. Знаеше, че ще изчезне.
Но Чарли продължаваше да пълзи.
Той беше жаден и му беше горещо въпреки мразовития въздух.
Чарли спря, загреба шепа сняг и го сложи в устата си. Снегът имаше отвратителен метален вкус. Той, все пак, го преглътна, защото чувстваше, че гърлото му гори, а отвратителният сняг беше поне студен.
Всичко, от което се нуждаеше сега, преди да продължи да се движи отново, беше малка почивка. Денят не беше светъл. Въпреки това, проникващата надолу между дърветата светлина причиняваше болка в очите му. Само ако можеше да ги затвори за момент, да прекъсне сивия блясък…