Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
— Не зная.
— Сигурно са наблизо.
— Не мисля.
Чарли се опита да седне.
Очевидно го прониза силна болка, защото трепна и затаи дъх, а Кристин помисли, че той ще припадне отново.
Беше твърде бледен. Приличаше на мъртвец.
Чарли стисна ръката й, докато болката малко утихна.
— Все пак, другите идват — каза той и този път направи сполучлив опит да седне.
— Можеш ли да се движиш?
— Слабо…
— Ще трябва да се махнем оттук.
— Аз… пълзях.
— Можеш ли да ходиш?
— Не знам.
— А ако се облегнеш на мен?
— Може би.
Кристин му помогна да се изправи и се опре на нея и го окуражи да започне да слиза по пътеката. Отначало напредваше бавно, после малко по-бързо. Няколко пъти се подхлъзнаха и едва не паднаха, но накрая достигнаха навеса.
Джоуи не реагира на тяхното присъствие. Но когато Кристин помогна на Чарли да легне на земята, Чубака, махайки с опашка го лизна по лицето.
Скалните стени бяха погълнали голямо количество топлина от огъня, който беше вече малко повече от жарта и я излъчваха от всички страни.
— Приятно е — каза Чарли.
Гласът му беше прекалено спокоен, за да се хареса на Кристин.
— Замаян ли си?
— Малко.
— Свят ли ти се вие?
— Допреди малко да, но вече не.
— Погледът ти замъглен ли е?
— Не.
— Искам да видя тази рана — каза Кристин и започна да му съблича якето.
— Няма време — възрази той, поставяйки здравата си ръка върху нейните, не позволявайки й да го съблече.
— Ще го направя бързо.
— Няма време — настоя той.
— Слушай — каза Кристин, — точно сега, с цялата тази болка в теб, ти не можеш да се движиш бързо.
— Една проклета костенурка.
— И губиш силата си.
— Чувствам се… като малко дете.
— Ние обаче имаме добра аптечка за първа помощ, така че може би ще успея да те позакърпя и да успокоя малко болката ти. Тогава ще можеш да стъпиш на краката си и ще се движиш по-бързо, така че да не губим време.
— Добре — съгласи се Чарли, след като помисли малко. — Но се ослушвай. Те може да не са… далеч.
Кристин свали подплатеното яке, разкопча ризата му и я изхлузи от раненото рамо. После разкъса и изтегли назад горната част на топлоизолиращото бельо, която беше напоена с кръв и пот. От лявата страна на гърдите му, точно под раменната кост, имаше отвратителна дупка. При вида на раната, Кристин почувства гадене в стомаха си. Силното кървене беше престанало, но плътта непосредствено около раната бе подута и силно зачервена. Цветът на кожата избледняваше с отдалечаване от раната и накрая преминаваше в смъртно бледобяла.
— Кърви ли силно? — попита Чарли.
— Кървяло е.
— А сега?
— Все още слабо кърви.
— На струя ли?
— Ако е била разкъсана артерия, досега щеше да си мъртъв.
— Късметлия съм — каза той.
— Голям.
На гърба му имаше изходяща рана. Плътта изглеждаше също така зле, както от предната страна и на Кристин се стори, че вижда в кървищата рана парченца от кости.
— Куршумът не е в теб — отбеляза тя.
— Това е един плюс — каза той.
Аптечката за първа помощ беше в неговата раница. Кристин я извади, отвори една малка бутилка с разтвор на борова киселина и я изля в раната. Разтворът бързо се запени за момент, но не щипеше като йода. Чарли наблюдаваше мехурчетата с малко сънен и безпристрастен поглед.
Кристин бързо събра малко сняг в един тенекиен съд и го сложи да се топи върху горещите въглени на загасващия огън.
Чарли надмогна своята съненост, поклати глава, сякаш да я проясни и каза:
— Побързай.
— Правя най-доброто, което мога — отвърна тя.
Когато боровата киселина завърши действието си, Кристин бързо поръси раната, както отвътре така и отвън, с жълтеникав антибиотиков прах и после с болкоуспокояващ прах. Кървенето беше вече почти престанало. След като свали ръкавиците си, за да може да работи по-бързо и по-добре, тя използва памучни тампони, марли и едно руло бинт, за да оформи една незадоволителна и малко любителска превръзка. Тя обаче я закрепи с толкова много лейкопласт, че бе сигурна, че няма да се размести.