Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Вятърът спря за момент, като че ли беше се съюзил с Чарли. Планината беше тиха като гроб.
Чарли чу шум от движение отвъд валчестите камъни, които го скриваха от стрелеца. Това беше шум от стъпване на тежки обувки върху оголен от сняг камък. Няколко бързи стъпки. После уморителна тишина. След това още няколко стъпки.
Чарли разчиташе този мъж да бъде аматьор, както човека с автомата. Един професионалист щеше да стреля при приближаването си към граничната формация. Един аматьор обаче щеше да повярва на виковете, щеше да се поздравява за добрия изстрел и щеше да бъде уязвим.
Стъпки. По-близо. Вече много близо.
Чарли отвори широко очи и ги впери право нагоре в сивото небе. Скалната формация отклоняваше част от падащия сняг от пътя му, но снежинки продължаваха да падат върху лицето и клепките на Чарли и той се нуждаеше от цялата сила на своята воля, за да се предпази от мигане.
Той остави устата си леко отворена, но задържа дъха си, защото иначе щеше да се издигне спираловидно нагоре в студения въздух във вид на пара и щеше да го издаде.
Измина една секунда. Пет секунди. Десет.
Още около половин минута и Чарли щеше да се нуждае от дишане.
Очите му започнаха да се замъгляват.
Внезапно този план му се стори лош. Глупав. Той щеше да умре тук. Трябваше да измисли нещо по-добро, по-умно.
В този момент се появи служителят на Здрача, обикалящ по края на гранитната издатина.
Чарли се вторачи здраво в небето, преструвайки се на умрял, следователно не можеше да види как изглежда непознатият. Усещаше го само периферно. Чарли се чувстваше сигурен, че неговото изпълнение на труп е убедително и така трябва да е било, защото беше осигурил щедро на показ собствената си кръв като сценично облекло.
Стрелецът пристъпи по-близо и застана право над него, гледайки надолу и хилейки се.
Чарли трябваше да направи усилие да не се съсредоточава на него. Трябваше да продължава да гледа през него. Това не беше лесно. Очите естествено се стремяха към движение.
Непознатият продължаваше да има оръжие и беше все още при краката му, по-добре въоръжен и по-подвижен от него.
Ако заподозреше, че Чарли е още жив, той можеше да довърши работата за частица от секундата.
Един удар.
Още един.
Той чува ударите на моето сърце, мислеше безразсъдно Чарли.
Този безразсъден ужас пораждаше един по-реалистичен страх — възможността стрелецът да види биенето на пулса на шията или на слепоочията му. При тази мисъл, Чарли почти изпадна в паника, почти помръдна, но после осъзна, че връхната му дреха и прикачената към нея качулка скриваха както шията, така и слепоочията му. Той нямаше да бъде предаден от пулсирането на своя собствен кръвен поток.
После служителят на Здрача мина покрай него, отиде до ръба на билото и извиква на стоящите на склона негови другари по религия:
— Убих го! Убих го този кучи син!
В момента, в който вниманието на стрелеца беше отклонено другаде, Чарли се претърколи наляво и освободи дясната си ръка, измъквайки револвера.
Служителят на Здрача ахна и започна да се обръща.
Чарли, стреля два пъти в него. Веднъж в слабината и веднъж в главата.
Мъжът падна отвъд ръба върху склона, смачка няколко храсти, търкулна се надолу между дърветата и спря до стъблото на един дебел бор. Беше умрял без дори да успее да извика.
Чарли се обърна по корем, примъкна се до ръба на билото и погледна надолу. Част от хората на Спайви бяха излезли от прикритията си в отговор на триумфиращия вик на стрелеца. Очевидно, не всички от тях бяха разбрали, че техният враг е все още жив. Най-вероятно, те бяха взели двата последователни изстрела за дадени от техния човек, за да се увери, че Чарли е мъртъв и може би мислеха, че търкулналото се от билото тяло е неговото. Те не се втурнаха отново да се крият, докато Чарли не извика „Негодници“ и не даде два изстрела с револвера.
После, подобно на глутница плъхове, надушили котка, те се изпокриха на безопасни тъмни места.
Той изстреля оставащите два патрона в револвера, не очаквайки да улучи който и да е, без дори да се цели, възнамерявайки само да ги уплаши и ги принуди да лежат ниско долу още известно време.
— Аз ги убих и двамата! — извика Чарли. — И двамата са мъртви. Как би могло да се случи това, ако Бог е на ваша страна?