Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
— … И потеглили с включени сирени.
Морган кимна, загриза нокътя на палеца си, загледа се през прозореца, а влакът излезе от тунела, спря на „Исландсторет“.
— И защо това?
— За котките ли? Не знам. Нещо са полудели.
— Всички? Наведнъж?
— Да. Що, по-разумно предположение ли имаш?
— Не. Гадини. Лаке сигурно е тотално съсипан.
— Ъхъ. Той и без това не беше съвсем наред. Особено напоследък.
— Така е. — Морган въздъхна. — Горкият Лаке. Би трябвало… хм, не знам. Да му помогнем някак.
— Ами на Виргиния?
— Да, да. Тя е пострадала, в болница. Какво сега? Ще полежи. Кофтито е за него, да седи там и… ми не знам, ама той беше направо… последния път, когато… за какво дърдореше? За върколаци?
— За вампири.
— Да. Това никак не подсказва, че е наред човекът.
Влакът спря на „Енгбюплан“. Щом вратите се затвориха, Морган каза:
— А така. Оттук нататък сме на един хал.
— Предполагам, че не се заяждат чак толкова, щом поне дотук ми важи билетът.
— Предполагай си. Ама не знаеш.
— Видя ли прогнозните резултати? За комунистическата партия?
— Да, да. До изборите има време. Маса хора тайно си остават социалдемократи по душа и гласуват по съвест, щом дойде време да пуснат бюлетината.
— Мислиш ли?
— Не. Знам го. В деня, когато комунистите изхвърчат от парламента, ще започна да вярвам във вампири. Макар че е ясно: винаги има умерени. Буман и компания, знаеш. Ето ти ги истинските кръвопийци… — и Морган подхвана любимата си тема.
Лари спря да го слуша някъде към Окесхув. Пред оранжерията стоеше самотен полицай и гледаше към метрото. Лари леко се притесни, че не си е доплатил за пътуването, но после се сети защо всъщност е там полицаят.
Служителят на реда впрочем изглеждаше доста отегчен. Лари се отпусна; в съзнанието му проникваха отделни думи от тирадата на Морган, докато влакът продължаваше напред към болницата „Сабатсберг“.
Осем без петнайсет и още никаква сестра.
Мръсносивата ивица на тавана беше изсветляла, а щорите пропускаха достатъчно светлина, за да се чувства като в солариум. Тялото на Виргиния гореше, пулсираше, но нищо повече. Нямаше и да има повече.
Лаке изсумтя на леглото до нея, премлясна насън. Беше готова. Ако можеше да натисне копче, за да повика сестра, щеше да го направи. Ръцете й обаче бяха захванати с каиши и нямаше възможност.
Затова чакаше. Паренето по кожата беше мъчително, но не и непоносимо. Повече й тежеше постоянното усилие да остане будна. Миг невнимание — и дишането й спираше, съзнанието й гаснеше и й се налагаше да ококори очи и да разтърси глава, за да го пробуди.
Същевременно това принудително будуване беше добре дошло: пречеше й да мисли. Цялата й умствена енергия отиваше, за да се поддържа будна. Никакво място за колебание, разкаяние, алтернативи.
Точно в осем сестрата дойде.
Щом отвори уста да каже „добро утро“ или каквото там казваха сутрин, Виргиния изсъска:
— Шшшт!
Сестрата затвори уста с учудено изпуфкване, сбърчи вежди, приближи се до леглото й в тъмното, наведе се над нея и каза:
— А как да…
— Шт! — пошепна Виргиния. — Извинете ме, не искам да го будя — посочи Лаке с глава.
Сестрата кимна, каза тихо:
— Добре, но само трябва да ви премеря температурата и да взема кръвна проба.
— Да, да. Но не бихте ли могли… най-напред да го изведете?
— Да го изведа? Да го събудя ли?
— Не. Не може ли да го изкарате с леглото?
Сестрата погледна към Лаке, сякаш да прецени дали това, което казва Виргиния, изобщо е физически възможно, после се усмихна, поклати глава и каза:
— Няма нищо, ще измерим температурата орално, така че да не ви се наложи да…
— Не е това. Не може ли просто… да го направите?
Сестрата хвърли поглед към часовника си.
— Извинявайте, но имам и други пациенти, които…
Виргиния изсъска колкото най-силно можеше да си позволи:
— Моля ви!
Сестрата се дръпна леко назад. Очевидно бе информирана за случилото се с Виргиния през нощта. Очите й се спряха върху коланите, които стягаха ръцете на болната. Те явно я поуспокоиха и тя пак пристъпи към леглото. Този път й заговори като на слабоумна.