Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
— Марк е жилава порода.
— Освен това мисля, че отново е влюбен.
Фаръл отпи от чашата и кимна.
— Значи сте забелязали. Въпреки че ако трябва да си влюбен в някого, тя е прекрасен избор.
— Но би могъл да избере по-подходящ момент, не мислите ли?
Фаръл се съгласи. Двамата седяха на бара, всеки потънал в мислите си, отпиваха от питиетата си. Корабният звънец зад бара удари веднъж и Джоко се обади, че раздава последни питиета.
— Не, стига толкова — каза Фаръл и помоли Джоко да му поръча такси.
Бил Карера не спеше. Посещението на дъщеря му през миналия уикенд бе извадило на повърхността страха, с който живееше, откакто тя се бе присъединила към защитата на Марк Духър.
Намираше се на долния етаж и гледаше малкото светлини, които още мъждукаха в този час в Оджай. Седеше в дълбокия си плетен стол, който наричаше стол за мислене. Въпреки че Бил беше от хората, които даряват имена на заобикалящите ги предмети — например колата му се казваше Спусък, а тенис ракетата му — Слам — това не означаваше, че му липсва интелект или мъдрост.
И му беше лошо от притеснения за Кристина.
В коридора лампата светна и след минута почувства ръка на рамото си.
— Трябваше да ме събудиш — прошепна му Айрин. — Откога си тук? — Тя седна на облегалката на стола.
— Четирийсет и пет минути, час.
Изведнъж тиктакането на часовника на дядо му като че ли стана по-силно и след това съпругата му добави:
— Нямаше да е с него, ако мислеше, че той го е направил.
— Не се притеснявам за това, което мисли. Притеснявам се дали го е направил.
— Мисля, че трябва да ѝ имаме доверие.
— Като с Брайън? С Джо Ейвъри?
— Хайде, Бил. Не започвай пак. Онези бяха различни.
— Но не чак толкова, нали? Чудя се дали по някакъв начин вината не е в нас, че тя не може да… — Той млъкна.
— Не е в нея причината. Не е срещнала подходящия човек.
— А Марк Духър е подходящ? Господ да ни е на помощ.
— Бил, дори не сме се запознали с него…
— Съдят го, че е убил жена си. Съжалявам, но до процес обикновено не се стига, освен…
— Обикновено.
Той въздъхна дълбоко.
— Господи, какво да правим?
Айрин положи ръка на главата му.
— Да бъдем до нея, мисля аз. Да се надяваме, че най-накрая ще е щастлива. Да се надяваме, че ще го оправдаят.
— Но това са просто закони. Как можеш да повярваш след всичко случило се?
— Не знам дали можеш. Но ако го оправдаят, трябва да ги подкрепим. Не си ли съгласен?
— Не знам. Не разбирам защо животът ѝ се промени, защо стана толкова объркан и тъжен. Сърцето ми се къса.
— И моето — въздъхна Айрин. — Затова трябва да сме до нея, Бил. Може би този Марк Духър ще я направи щастлива.
Но Бил клатеше глава.
— Хората не правят другите хора щастливи. Хората сами се правят щастливи. Затова се притеснявам.
Тя леко го дръпна за косата.
— Ти ме правиш щастлива.
— Не, ти беше щастлива, когато те срещнах и ние се разбираме. Имаме късмет. Кристина трябва да проумее, че това зависи от нея. Тя все още си мисли, че всичко зависи от някой мъж. А не е така.
— За мен е така — каза Айрин. — Наистина. Може би не представлявам висша форма на живот, но вярвам, че изборът на партньор е сравнително важно нещо. И затова, ако всичко се оправи, ще ги прегърна и ще направя всичко възможно да са щастливи. И ти би трябвало да направиш същото.
40
В сряда следобед Аманда Дженкинс приключи с изложението на обвинението, без изобщо да възстанови — или установи — превъзходството си. Тя нямаше повече свидетели.
Служителят по поддръжката на голф клуба „Сан Франциско“ беше показал на съдебните заседатели оградата към края на паркинга. В нея имаше голяма дупка.
Дженкинс на бърза ръка разпита Пол Тию, полицаите от управлението в Таравал и съседката на Духър, Франсис Матсън, която (оказа се) никога не се беше разбирала много добре с Марк Духър и изобщо не го беше виждала да отвинтва или завинтва крушката пред страничната врата.
При кръстосания разпит Фаръл изясни, че „Духър посегна нагоре, побърника малко, направи нещо. Може и да я е отвинтил“.
Дженкинс се опитваше да не го показва, но на Глицки му беше ясно, че е изтощена от неуморните престрелки, на които Фаръл подлагаше свидетелите ѝ. Все още се опитваше да вярва, че може да осъди Марк само заради кръвта и че показанията на Емил Балиан убедително са „поставили“ Духър на мястото на престъплението през въпросната вечер. Беше смело от нейна страна — тя се преструваше, че заседателите ще обявят Духър за виновен, особено ако призоват Даян Прайс за аргументирано опровержение и успеят да я накарат да нарисува образа на един съвсем различен Марк Духър. Глицки ѝ се възхищаваше за това, че се държеше, но с нея беше свършено и всички го знаеха.