Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
— А алармената инсталация?
— Шийла не обича — не обичаше — алармата.
— Защо?
— Защото когато я инсталирахме за пръв път, тя три или четири пъти излиза да хвърли боклука или нещо такова и алармата се включваше, а и нещо имаше проблеми с копчето за изключване — както и да е, не ѝ беше приятно. Използвахме я само когато отивахме на почивка или някъде за уикенда. Нямаше да я включа, когато тя просто си почиваше горе. Ако се беше събудила и по някаква причина бе излязла навън и алармата се беше включила, щеше да ме убие.
След това минаха на игрището, където Духър твърдеше, че е купил две кофи с топки. Да, спомнял си от коя позиция е удрял. Направи най-самосъжалителното си изражение.
— Страхувам се, че преди това — жест, който включваше цялата съдебна зала — бях много суетен относно… относно това как изглеждах. Не исках някой да ме види в нещо друго, освен върхова форма. Същото се отнасяше и за голфа. Не исках хората да ме гледат как се упражнявам върху замаха си, как търся кое не му е наред…
— Ваша Светлост — Дженкинс започваше да показва нетърпението си, — всичко това е много интересно, но не отговаря на въпроса от коя позиция е удрял топките си за голф.
Томасино се наведе към Духър.
— Просто отговорете на въпроса, господин Духър.
— От последната позиция, на самия край, като излезете от вратата на клуба от лявата страна.
Фаръл запази ритъма.
— И остана на тази позиция до колко часа?
— Мисля, че до около девет и трийсет, десет без двайсет.
— Напускаше ли позицията?
— След първата кофа ходих до тоалетната, купих си кока-кола. После се върнах да си привърша ударите.
— Добре.
Фаръл отново го преведе през ужасното откритие, през обаждането на 911, чакането на полицията. Всичко, което Духър казваше, бе завладяващо и достоверно.
Уес смени скоростите.
— Марк, лейтенант Глицки даде показания, че съм присъствал в къщата ти, когато те е разпитвал в нощта на убийството. Защо бях там?
— Аз те повиках и ти дойде.
— Дойдох ли като твой адвокат, защото искаше да се предпазиш от полицейски въпроси? Защото знаеше, че ще те обвинят в убийството на жена ти?
— Не, нищо подобно. Извиках те като приятел.
— Защо се спря на мен, адвоката, а не на някой от другите ти приятели?
— Познавам те от трийсет и пет години. Ти си най-добрият ми приятел. Затова.
Фаръл хвърли поглед към заседателите, след това пак погледна Духър.
— Да сменим темата. По време на последното ти посещение при доктор Питър Харис, взе ли флакон с кръв от кабинета му?
Очевидно зашеметен от глупостта на въпроса, Духър поклати глава и за последен път погледна съдебните заседатели.
— Не.
— И накрая, веднъж и завинаги, като си спомняш, че се намираш под клетва, ще отговориш ли на следния въпрос: ти ли уби съпругата си?
Този път поза липсваше. Той се приведе напред, пое дъх, изпусна го и отговори с ясен глас, който се чу в цялата съдебна зала.
— Господ ми е свидетел, че не съм.
Фаръл кимна.
— Благодаря. — Обърна се на пета. — Свидетелят е ваш.
Преди да премине към кръстосания разпит във връзка със събитията през следобеда и вечерта на седми юни, Дженкинс искаше да изясни още неща.
Тя отиде до масата с веществените доказателства и извади два фотоса с големината на плакати, които представи като доказателства, свързани с разпита на служителя от игрището. Първата показваше игровата област около средата на игрището, а другата представляваше схема с разположението на позициите. Тя ги сложи една до друга на статив до мястото на свидетеля.
— Както виждате, тези веществени доказателства показват разположението на игрището за голф. За да сме напълно наясно откъде изпращате топките си, бихте ли показали позицията си на съдебните заседатели?
Духър спокойно и услужливо го направи.
— Последната позиция, сигурен ли сте?
— Да.
— Това е позицията, която се намира най-близо до дупката в оградата, водеща към паркинга, нали?
— Не знам. Не съм забелязвал дупка в оградата. Но щом свидетелят ви твърди, значи е така.
Дженкинс стоеше неподвижно в средата на залата. След двайсет или трийсет секунди съдията се обади:
— Госпожо Дженкинс?
Тя премигна и се опомни.
Кръстосаният ѝ разпит продължи три часа и половина.