Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
— И на следващия ден на местопрестъплението видяхте подобна кола на онази, която сте видели предишната вечер в тъмното след няколко питиета и изведнъж лейтенант Глицки се е появил, и пак изведнъж ви се е сторило, че това е точно същата кола, не е ли така?
— Беше същата кола!
Фаръл леко поклати глава, все едно казваше на съдебните заседатели, че това е невъзможно. И ето защо.
— Кога за пръв път говорихте с полицаите, господин Балиан?
— Нали ви казах, на следващия ден.
— И лейтенант Глицки ви попита дали не сте виждали нещо необичайно в квартала, нали?
— Да.
— И вие му казахте за колата, а лейтенант Глицки посочи кафявия лексус, паркиран в алеята на господин Духър и ви попита дали това е колата, нали?
— Да.
— И приличаше на онази кола, нали?
Балиан се наклони напред, изтощен от въпросите.
— Доста съм сигурен, че беше същата кола.
Фаръл кимна.
— Доста сигурен. Благодаря ви.
39
Един от предшествениците на архиепископ Флеърти беше организирал Корпоративното Коледно тържество, за да подтикне бизнесмените да осигурят играчки, дрехи и други подаръци за непривилегированите деца в града и областта на Сан Франциско. Тази година яхтклубът „Сейнт Франсис“ беше домакин на събитието, което поставяше началото на Коледните празници. Над три хиляди гости — каймакът на градското бизнес общество — се бяха събрали да ядат и да танцуват на оркестрова музика.
Облечен в смокинг, Марк Духър бе в стихията си, сред приятели. Помещението беше елегантно, хората също. Десертите и кафето бяха отнесени и оркестърът бе започнал да свири нещо, което според много от гостите представляваше танцова версия на „Радост по света“.
Кристина бе удивена и изпълнена с благодарност от изобилието и очевидната искреност на подкрепата и съчувствието към Марк. Сега седяха сами на масата си. Под нея тя държеше ръката му.
— Погледни Уес — обади се Кристина. — Като че ли най-накрая се забавлява.
Смехът на Уес Фаръл се носеше из залата, надвикваше дори и оркестъра. Всички, които искаха да почерпят Уес, го бяха направили, и той вече не чувстваше болка.
Духър доброжелателно погледна към него.
— Заслужава го. Върши страхотна работа, но бавно се самоубива. Цял живот го познавам, но не съм си давал сметка колко борбен е в действителност. Мисля, че след този процес ще започне истинската му кариера.
Кристина стисна ръката му, помълча и каза:
— Не зная дали това важи и за мен.
Той учудено я погледна.
— Какво искаш да кажеш?
Кристина сви рамене.
— Не мисля, че искам да се занимавам с такъв вид право.
— Защо? Защитаваш невинен човек. Не се ли чувстваш добре заради това?
— Така е, но начинът, по който се прави… — Със свободната си ръка тя изсипа малка купчинка сол от солницата и започна да чертае лъкатушни линийки в нея. — Снощи съм си мислила само за бедния господин Балиан и как изглеждаше, когато Уес свърши с него. И онова с лейтенант Глицки… Знам, че така трябва да е. Те не са прави, но…
— Нямаш представа колко ми е хубаво, че отново казваш това. Мислех, че вече изобщо не ми вярваш.
Тя пак стисна ръката му.
— Прав беше. Става въпрос за вяра. За всяко нещо в живота има въпроси, за които отговори не съществуват. Просто тук всичко изглежда толкова заплашително.
— Знам. Понякога през последните няколко месеца се чувствах почти убеден, че аз съм го извършил. Спомням си, че ходих на игрището за голф. Спомням си, че се прибрах и намерих Шийла. Но когато за пръв път чух за Балиан и за кръвта, се зачудих как са се случили тези неща. Може би съм изключил, вървял съм насън, нещо такова. Може би аз съм го направил. — Той стисна ръката ѝ. — Но не съм. Не мога да те виня, че се съмняваш.
— Толкова е трудно да гледаш другите — Глицки и господин Балиан и Аманда Дженкинс — как си вършат работата. Трябва да си мисля, че вярват, че са прави.
Духър колебливо замълча.
— Хората се отдават на работата си. Глицки е такъв и е заразил и Дженкинс. Мисля, че затова стигнахме дотук. Но не можем да им позволим да разрушат живота ни. Трябва да се защитаваме. Такъв е светът, Кристина. Недоразумения. Не зная дали хората са зли — не ми се иска да е така. Но понякога просто грешат и какво трябва да правим ние?
— Съгласна съм — отвърна тя. — Но като гледам как Уес ги разнищва, ми става зле. И ако Даян Прайс свидетелства, трябва и аз да се намеся и ще чувствам, че е нещо лично и няма да знам дали съм истинската аз.