Вина

Нат Глицки остави съобщение за сина си в отдел „Убийства“, след това излезе да се бори с поредната буря, пристигнала този път експресно от Аляска. Стигна до къщата на Ейб и освободи Рита за вечерта. Щеше да откара тримата си внуци в центъра, там щяха да се срещнат с баща си в Имперския палат в Чайнатаун. Нат черпеше.

Годината беше достатъчно тежка за семейството, а след показанията на Ейб пред съда чувствителният към тези неща личен сеизмограф на Нат бе доловил проблеми с момчетата и това го притесняваше. Така беше и сега. Баща им още не се беше появил и недоволството нарастваше.

— Не разбирам защо — мръщеше се Джейкъб — татко винаги закъснява, независимо за колко часа планираме нещо, дори и да е на пет минути път от работата му.

— Той работи, Джейк, в момента участва и в процес. — Но и Нат се притесняваше и проверяваше часовника си на всеки пет минути. — Ще дойде. Сигурен съм, че идва насам.

— Коледата също. — Айзък беше много пестелив в приказките напоследък. Смъртта на майка му бе изтрила детското в него, а сега сърдитият, източен и гневен тийнейджър ядно гледаше към дядо си от другата страна на масата. Айзък беше най-големият и на него му бе най-трудно, но според Нат нито едно от момчетата не се чувстваше добре.

До тях спря сервитьорка и им предложи ново меню — всякакви видове заек, пиле, говеждо или свинско, различни морски деликатеси (Нат не винаги постеше), зеленчуци и спагети, всички в малки бели чинии, които се трупаха бързо в единия край на масата. Накрая сервитьорите брояха чиниите и смятаха дължимата сума — просто и ефикасно.

— Значи четете за баща си по вестниците? — Нат не мислеше да се предава. Знаеше на какво се дължат подводните течения и беше наясно, че единственото, което може да направи, е да говори с тях. Но нито едно от момчетата не се обади, затова той продължи: — Кофти ли ви е в училище?

О Джей, който седеше до Нат, беше най-малкият и търсеше да прочете нещо по лицата на братята си, но те се преструваха на много заети с алуминиевото фолио на пилешките крилца, така че той взе инициативата.

— Не вярвам, че татко е лъжец. Не мисля, че ни е излъгал.

— Млъквай, О Джей — обади се Джейкъб. — Той прави каквото трябва да прави, това е всичко. Татко е ченге. Не е едно и също.

— Кое не е, Джейк?

— Правилата.

На Нат не му се говореше за това.

— Татко ви никакви правила не нарушава, Джейк. За него важат същите правила, които важат за всички останали.

Айзък изсумтя.

— Четеш ли вестници, дядо? Гледаш ли телевизия?

— Случва се.

— Е, и?

— Какво и?

— Какво мислиш?