Законът за трите отрицания

— Откъде знаете? Толкова безрезервно ли вярвате на сина си?

— Не му вярвам… Тоест, не на всичко вярвам… Човекът, който е наел момчетата, им казал, че жената ще носи в себе си голяма сума пари, няколко хиляди долара, че тя постоянно носела в себе си тези пари. И че момчетата могат да ги вземат като заплащане за работата си. Но у нея намерили само две банкноти по петстотин рубли и дребни. Не носела дори някакви украшения.

— Тоест човекът, който ги е наел, не им е платил нищо? — уточни Настя.

— Там е работата, я! Убийството не му е струвало нищо. Въвлякъл е момчетата, измамил ги е, а сега, ако арестуват Саша, онзи ще излезе сух от водата. И ще бъде невъзможно да се докаже, че той ги е наел.

Каква каша обаче е в главата на този филолог! Не правоохранителна дейност трябва да изучава, а криминално право. Тоя идиот, неговият син, изобщо не е нужно да доказва, че са го наели, защото убийството, извършено по поръчка, е много по-тежко престъпление от убийството с цел грабеж. На него му е по-изгодно да се защитава по по-лекия член от кодекса и да си мълчи за поръчителя. А нещастният му баща продължава да мисли, че някакъв лош, зъл чичко е въвлякъл, измамил, оплел неговото клето момченце и ако този чичко бъде намерен и привлечен под отговорност, всички веднага ще видят колко чисто и неопетнено е неговото синче.

Тя погледна разтворената тетрадка. Адресът, на който бе живяла жертвата на двамата млади глупаци. Хубав адрес, познат. Преди около три седмици. Значи те са убили Галина Василевна Аничкова. И кой ли ги е наел, много интересно. Синът на Самарин не лъже, Аничкова обикновено не е носела в себе си големи суми, във всеки случай не ги е донасяла у дома си, а в момента на убийството тя се е прибирала вкъщи. Момчетата не са взели от нея и украшения, защото тя наистина не е носела. Паша Дюжин бе обяснил на Настя, че по време на работа кинезиологът сваля от себе си всички метални предмети: пръстени, верижки, гривни, часовник, обици. А ако работи много и постоянно, дори не слага всичко това без специална необходимост, за да не се налага непрекъснато да ги сваля и слага. Онзи ден Галина Василевна се е прибирала от клиниката по неврология, където се е лекувала нейна пациентка.