Законът за трите отрицания

Самарин седеше с отпуснати рамене и гледаше някъде в пода. Не избухна в смях заради измислиците й, не се опита да иронизира мнителността на Настя, не се възмути. Значи е истина.

— Как се сетихте? — попита той след известно време.

— Знаете къде е нашият магазин, макар че не би трябвало да го знаете. И явно не искате да отговорите на въпроса къде сте виждали режисьора Островски. Не съм имала никакви гениални прозрения, вие сам се изтървахте. Е, слушам ви, Валентин Николаевич.

— Вие имате ли деца?

— Нямаме.

— А аз имам. Син, с когото не ми провървя. Но той е мой син, единственият, и аз го обичам. И съм готов да го спасявам на всяка цена. Вие трябва да ме разберете…

— Ще се постарая. — Настя говореше милостиво, но със свободната си ръка за всеки случай напипа спасителното копче.

— Преди около три седмици Сашка много се промени, стана нервен, раздразнителен, започна да крещи на майка си. Заключваше се в стаята си. Той и по-рано не беше образцов син, имали сме проблеми с него… Но сега това излезе извън всякакви рамки. С жена ми бяхме много настоятелни и изтръгнахме от него… Това беше ужасно. Дори не можехме да повярваме.

Самарин млъкна. Настя търпеливо изчака, после зададе въпрос:

— Какво ви разказа синът ви? Какво е направил?

— Убил е човек. По-точно, не само той… Тоест, искам да кажа, че са били двама… Сашка и неговото приятелче.

— Как се е случило това?

— Наели са ги.

— Какво?!

— Да, да, наели са ги. Платили са им, за да убият някаква жена. Те дори не са знаели защо. Просто са я убили за пари. Боже мой, колко е отвратително това! Поне да беше в сбиване, случайно, тогава бих могъл да го разбера.

— Каква жена са убили?

Настя едва се сдържаше да залази тона си спокоен и мек. Само така можеше да получи от Самарин ясни отговори. Искаше й се да го подтикне, да бъде напориста, бърза, но той можеше да се уплаши и да се затвори в себе си. Той щеше да разказва само докато това приличаше на приятелски разговор. За него Настя сега не беше милиционер, който веднага ще се втурне да арестува сина му, а човек, от когото можеше да поиска съвет.

— Не знам. Сашка също не знае нито коя е тя, нито как се казва. Човекът, който ги е наел, им е дал адрес и снимка.

— Помните ли адреса?

— Имам го записан. — Той се засуети, заразлиства тетрадката си.

— А снимката къде е?

— Вкъщи. Какво да правя, Настя? Ако арестуват Сашка, никой няма да му повярва, че са го използвали, всички ще мислят, че е убил с цел грабеж, а той нищо не е взел от тази жена…