Законът за трите отрицания
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #24
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1009-0
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Законът за трите отрицания». Краткое содержание книги:
Към десет и нещо пристигна Чистяков, готов да закара жена си в Болотники.
— Льоша, нека да почакаме малко — помоли Настя. — Селуянов всеки момент ще звънне с нова информация. Само ще изчакаме да се обади и веднага тръгваме, а? А сега хапни малко.
— Асенка, във века на мобилните телефони човек не се страхува да се отлъчи от мястото си — каза Алексей. — Пък и ние не отиваме в тундрата, а на вилата, където има телефон. Щом научат нещо, колегите ти веднага ще ти позвънят.
Стана й неудобно. Каква егоистка е! Вече минава десет, трябва да пътуват толкова надалече, а Льошка утре ще става рано, за да не закъснее за работа. Разбира се, той иска да тръгнат веднага, за телефоните също е прав, а тя, както обикновено, не е права.
— Да тръгваме. — Настя стана от масата и отиде да се облече.
Миша Доценко се обади, когато вече пресичаха Околовръстното.
— Чуйков идентифицира Лариса. Само че тя се е представила като Ксения. А всичко останало е точно както ти каза.
— Защо толкова време не се обади? Вече се измъчих от нетърпение.
— Ами Чуйков дълго не искал да пропее. Наложило се Колка два часа да го придумва. Защото аферата е грозничка, съгласи се.
Настя се съгласи. Добре беше, че генералният директор на фирма „Практис Плюс“ бе потвърдил нейните предположения. Добре беше, че беретата се оказа свързана с Харченко. Всичко това беше хубаво. Можеха да смятат убийството на Лариса Ритер за разкрито.
И все пак имаше нещо дразнещо. Настя чувстваше, че през цялото време изпуска нещо. И то важно.
Глава 16.
В понеделник сутринта Настя Каменская стана заедно с мъжа си в шест и половина. Не че искаше да извършва подвиг с ранно сутрешно ставане, трябваше само да осъществи една акция, измислена през нощта. Докато Чистяков се бръснеше и вземаше душ, тя извади от едно чекмедже найлонова торбичка и започна трескаво дв събира в нея всичко, което би могло да подрони решимостта й да спазва диетата. Открай време не можеше да изхвърля продукти, сърце не й даваше.
Кифличките, третината вафлена тортичка, останала от вчера, шоколадовите бонбони, двете неначенати бурканчета ягодов конфитюр, половината останал пакет краве масло и двайсетсантиметровото парче сурово пушен салам — всичко това грижливо бе подредено в торбичката и изнесено при входната врата. Настя понечи да сложи в торбичката и парчето кашкавал, но се отказа и го пъхна обратно в хладилника.
— Льошик, събрах ти там суха храна, вземи си я в работата, ще имаш с какво да пиеш чай — съобщи тя, когато мъжът й, избръснат, с мокра коса и благоухаещ на възгорчива тоалетка вода, дойде в кухнята с намерението да закуси.
— Ами ти защо си станала? — учуди се той. — Можеше да си поспиш още.
— Сега ще се върна да си доспя. Само искам да съм сигурна, че ще махнеш оттук цялото това изобилие. Защото, като ми се набива в очи, нямам сили да не го ям.
Тя предвидливо бе оставила в кухнята две кифлички, малко парченце масло и бе нарязала салам, та Льоша да има какво да закуси. Чистяков си наля кафе и пристъпи към закуската.
— Асенка, струва ми се, че се притесняваш за глупости — каза той. — Каква ти диета, помнели само! Ти си на четирийсет и две, а не на осемнайсет години, не си манекенка или кинозвезда и ако си напълняла с два-три килограма, това не е трагедия. Я по-добре да ти купя нови дънки, с един номер по-големи, и ще забравиш за калориите. Хайде, а? В края на годината ще ми дадат премия, така че няма да се разорим.
— Не — решително отхвърли Настя любезното предложение, — въпросът е принципен. На четирийсет и две години съм, както ти правилно забеляза, работя в държавно учреждение, а не продавам на пазара, така че не мога да си позволя и зиме, и лете да ходя с едни панталони за всякакви случаи. Отначало едни дънки, после втори, после приличен панталон, после костюм. Ако започнем така, няма да има край, постоянно ще изникнат нови нужди. А ние с теб не сме толкова богати, че да си сменям целия гардероб. Ще отслабвам.
— Ами дерзай тогава. — В гласа на Алексей нещо не прозвуча оптимизъм. — Желая ти успех.
Той стана, остави празната чаша в мивката и отиде да се облече.
След като изпрати мъжа си, Настя отново се пъхна в леглото и уютно се сви на кълбо. Колко е хубаво, че може още да си поспи, а когато се събуди — да се поизлежава под топлото одеяло, защото не е нужно да бърза за никъде. И не е нужно да пътува за някъде под студения есенен дъжд. Колко е хубаво, че си счупи краха и сега може да се наслаждава на неочаквания отпуск. Господи боже мой, какви мисли й се въртят в главата…