Законът за трите отрицания

Юра залъга първоначалния си глад и сега огледа присъстващите по-внимателно.

— А къде е Селуянов? Защо го няма? Или си мисли, че като не е подчинен на мен, може и у следователя да не идва?

— Отиде при свидетел да покаже снимката на Лариса — обясни му Настя, на която й беше по-лесно да говори, за да не мисли за млиновете. — Ти яж, Юрик, яж, а през това време аз ще ти обясня.

Започна да обяснява бавно и обстойно, защото знаеше, че Коротков ще яде дълго.

— Край — най-сетне обяви той, — сега ще се пръсна. Да, Аска, докато не съм забравил, да ти разкажа една смехория. Разговарям вчера с Афоня, докладвам му как върви работата по случая, а той се мръщи, сякаш е налапал половин лимон, и вика: „Дано Каменская тръгне скоро на работа, без нея за нищо не ви бива, никакви резултати. Какво става с крака й?“. Аз просто се слисах, омекнаха ми и глава, и крака. Защото от него добра дума не можеш дочака, а пък Аска изобщо не може да я понася, това го знаят всички. И не щеш ли, такова изказване! Естествено аз се правя на наивен, не се тревожете, гражданино началник, всичко върви по график, след две седмици подполковник Каменская ще бъде в строя. И веднага ще разкрие всички престъпления, които чакат нас — както кървавите, така и не много кървавите. А той ми отговаря: „Ти я включи в работата, кажи, че аз я моля. Тя непременно ще ви подскаже нещо умно“. Не, можете ли да си представите такова нещо? Афоня да похвали Аска, да се поинтересува от здравето й, да отправи молба към нея… Най-важното — молба! Просто умът ми не го побира.

Той въпросително впери поглед в Настя, очаквайки, че тя някак ще обясни промените в поведението на началника. Но тя само сви рамене. Нищо не може да обясни. Не разбира как работи „това нещо“, но — работи! Или всичко това не е нищо повече от случайно съвпадение? Сега не е нито времето, нито мястото да се обсъжда загадката, с която тя се занимава вече две седмици.

— Да, приятели — направи равносметка Олшански, — всичко това е просто прекрасно, имам предвид Харченко, но нямаме основания да обединим убийството на Лариса Ритер с убийството на психоложката Аничкова. Аз мислех, че до утре сутринта вие ще ми намерите такива основания, но вие не сте помръднали и на крачка по отношение на изравянето на семейните тайни. Аз не ви припирам, на мен и случаят с Ритер ми стига, но знайте, че нямам право да привличам към работата Коля Селуянов. Ако само от безкористни приятелски чувства той се съгласи да ви помага — може, разбира се. Но няма да мога да му възлагам задача и да му давам указания. Така че имайте това предвид.

Те отново потънаха в обсъждането на трите убийства — споделяха съображения, уточняваха подробности, но не формулираха никакви нови идеи. Жената на Олшански периодично идваше, наливаше чай, отнасяше празните чинии и донасяше нови, с планини от млинове и кифлички…