Законът за трите отрицания

Тя дойде не след десет минути, а след двайсет, но нали е на служба, задачи, напрежение. Зарубин и Коля Селуянов вече бяха си споделили всичко и дори бяха изяли по една салатка и изпили по чаша кафе. Кабалкина изглеждаше уморена и измъчена. Явно немецът още не беше се появил.

— Люба, запознайте се, това е мой колега, той работи в Интерпол и може да ви помогне при издирването на вашия приятел — представи Сергей Селуянов.

Коля се надигна от стола си и направи джентълменски поклон.

— Много ми е приятно. Николай.

— Люба. А вие наистина ли можете да помогнете?

— Мога да се постарая.

— Той може, може — подзе Зарубин. — Прощавайте, Люба, онзи път бях жесток и несправедлив към вас. После дълго мислих върху нашия разговор и разбрах, че не съм бил прав. Отначало трябва да изясним какво се е случило с вашия приятел, а после да преценяваме дали той ви обича или не. Нали така?

— Благодаря ви — почти прошепна Люба и отново понечи да се разплаче.

— Не плачете, Люба, недейте, по-добре ни кажете името и всички данни на вашия годеник.

— Джавад Кезоглу…

— Как?! — възкликнаха детективите почти хорово.

— Кезоглу — повтори тя. — Джавад. А защо толкова се учудихте?

— Не, не, всичко е наред — бързо се ориентира Селуянов. — Просто, кой знае защо, си бях представял, че става дума за европеец.

— Той е турчин.

— С какво се занимава?

— Той… не знам. Сега сигурно с нищо.

— Какво значи „сега“? А по-рано с какво се занимаваше?

— Леге работи в хотел, дава водни мотори под наем. А извън сезона няма работа.

— Отдавна ли се познавате?

— От миналата година. През лятото почивах в Турция с децата, в хотела, където работеше той. Запознахме се…

— Люба — намеси се Зарубин, — защо не сте казвали на никого за него? Дори майка ви нищо не знае. Защо?

— Аз… срамувах се. Ужасно се срамувах… Страхувах се, че с мен ще постъпят така, както някога с мама.

— И затова сте разговаряли с него на немски, та майка ви да не се досети?

— Да, разбира се. Всъщност гой почти не говори руски, съвсем мъничко, колкото аз го научих. А немски знае, в Турция целият хотелски персонал знае немски. Ако заговорех пред мама по телефона на руски, тя веднага щеше да се сети, че говоря с любовник, и то чужденец.

— И все пак аз не разбирам защо толкова сте се притеснявали, защо толкова сте се срамували от него — упорстваше Зарубин. — Какво лошо има в това, че човекът дава техника под наем?

Люба изхлипа, избърса сълзите си със салфетка и машинално я смачка.

— Знаете ли какво значи човек, който върши такава работа? На него му е забранено дори да влиза на територията на хотелския плаж. Стои на десет метра от шезлонгите, под тентата, а няма право да измине тези десет метра. Охраната веднага ще го изгони, а после може и да го уволнят. Той е парий, роб. И всички, които поне веднъж са почивали в Турция, прекрасно разбират това.