Засенчено слънце [bg]

- Късмет?

- Ами да! - Ванахомен се надвеси над масата, за да придаде тежест на думите си. Лезанем се отдръпна, сякаш отблъсната от неговото вълнение. - Едно малко разсейване, един незначителен пропуск от страна на охраната и Бирниците са на свобода. Вътре в Яна-ян. Трябва да направим всичко възможно, за да улесним това, а за целта непременно ще имаме нужда от помощта на останалите жреци. Те могат да си говорят в сънищата. - Свъси вежди замислено. - Дори само това ще ни бъде от полза, защото по-лесно ще координираме усилията си. Но главното е, че народът ще се обедини около Хетава. Кисуа може да се опълчи срещу армия, но не и срещу целия град.

Изражението на Лезанем премина от изненада през смайване до радостно одобрение.

- Хетава е символ - обади се тя най-накрая. - Освен това може да се превърне в прекрасна изходна точка за всяка операция, стига Слугите да се съгласят. - Тя обърна охладняло лице към Ванахомен. - Дали ще го направят?

- Надявам се. - Той срещна погледа и и в същия миг разбра, че знаят за неговото споразумение с Хетава. Добре. Нека си имат едно наум, ако смятат да го предават. - Обещаха да сторят, каквото е нужно за по-бързото връщане на Гуджааре към мира. Ако това изисква Яна-ян да се изгори до основи ведно с кисуатците вътре, смятам, че ще го направят.

Настъпи тишина. Всеки осмисляше чутото.

- Добре - обади се мъж, който не бе представен и приличаше на търговец. Той кимаше към Ванахомен със светнали очи. - Добре.

- Сънната Луна да ми е на помощ - проговори най-накрая и Гефир. - Започвам да си мисля, че ще стане работата. - Тези думи разчупиха напрежението и неколцина от събраните благородници се разсмяха нервно.

- В такъв случай остава още един важен въпрос за решаване, преди да се заемем с множеството по-дребни. - Ванахомен погледна Дети-ара, Лезанем и Гефир. Санфи го нямаше и той не си позволи да прави догадки по въпроса. - Не може армия да се командва от съвет, колкото и почитан да е той. А банбарци не ще последват никой друг гуджаареец, освен мен.

Настъпи ново мълчание, преди Дети-ара да кимне предпазливо.

- Никой от нас, като изключим Лезанем, не е воин - отбеляза той. - Винаги сме смятали, че под твое командване ще бъдем най-силни. - Сега погледна Лезанем.

Тя сякаш понечи да възрази, но когато срещна твърдия поглед на Ванахомен, въздъхна:

- Ще следваме твоите заповеди.

Гефир закима енергично в знак на съгласие.

Дълбоко чувство на удовлетворение и пълна готовност изпълни Ванахомен. Точно това бе чакал цели десет години.

Такава бе и волята на неговата Богиня. Сам се изненада при мисълта, че би желал Ханани да е тук в този момент. Тя познаваше силата на божествения благослов. Добре би било да сподели този миг на покой с нея.

А след това щеше да се окаже изкусително лесно да открие шатрата и в лагера на придружителите по-късно през нощта. Не за любов, не и в навечерието на решителната битка, но той би се насладил и само на разговор с жена и може би също на споделен с нея сън. Добре, но двамата се бяха сбогували преди три нощи в Мерик-рен-аферу и един разговор сега би бил притеснителен. Явно и тя разбираше това, защото оттогава не направи опит да го види.