Честотата на Шуман [bg]

Дейвин си помисли дали да не се хвърли към ЕМ бутона, но Джаспър го пазеше, сякаш животът му зависеше от това никой да не го докосне.

-      Той ще умре! - изскимтя Бартън.

Г. М. гледаше безжалостно светещия облак в транспортната капсула.

Гласът на Андре наруши тишината:

-      Три... две... едно... старт.

Ромбоидната рамка в лабораторията започна слабо да свети. В следващия миг с ослепителен блясък съдържанието на сферата на имплодера се понесе из помещението. Вътрешността на ромба оживя от енергията и заблестя като живак.

Проводниковите банки минаха на пълна мощност.

Пет петавата. Десет петавата. Петнайсет петавата.

Времето се изкриви.

Туп.

Магнитното поле се отвори и кварк-глуонната плазма изчезна.

Цялата лаборатория потъна в мрак. Внезапно се задейства аварийното осветление. Титановите пръстени около транспортната капсула бавно забавиха въртенето си и накрая спряха.

Джаспър зяпна празната сфера.

-      Какво стана? - Обърна се за отговор към Карин, но тя само сви рамене.

-      Електромагнитното поле се отвори само - объркано каза Дейвин. Той също не разбираше.

-      Да не искате да кажете, че прехвърлянето е извършено? - остро попита Джаспър.

Андре прегледа данните.

- Да... извършено е.

-      Как е възможно? - извика Джаспър. - Никой не е натискал бутона. Как?

Г. М. се обърна към охранителите.

-      Пуснете Бартън. Времето за паника изтече.

Лидерът на Меркуриевия екип се изправи и грижливо оправи престилката и прическата си.

Г. М. се усмихна лукаво.

-      Много впечатляващо, Бартън. Погрижил си се за заобикаляне на ЕМ бутона, нали? Приготвил си се за неочакваното, както винаги.

-      Благодаря, Г. М. - отвърна Бартън. - И постъпих правилно.

-      Трябва да обсъдим ситуацията - сериозно каза Г. М. - И къде ни поставя тя.

-      Да, Г. М.

-      Сигурно си уморен - предположи старецът. - Почини и ще поговорим утре. Тогава ще ми обясниш всичко.

-      Съжалявам, че ти спестих информацията - искрено рече Бартън. - Нямах избор.

Г. М. се обърна към внук си.

-      Май бяхме надхитрени, Джаспър. Ето затова избрах Бартън за мой главен учен.