Честотата на Шуман [bg]

Автор: Райд Кристофер
Серия: Надзирателят #1
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9789546555052
Переводчик: Венцислав Божилов
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Честотата на Шуман [bg]». Краткое содержание книги:

Зашеметяващ трилър, който ще ви грабне още от първата страница и няма да ви пусне до края! Най-голямото приключение в живота... Свитъците от Мъртво море разкриват поразителна тайна – така нареченият Надзирател трябва да се появи, за да спаси света. Самото време се движи твърде бързо, всеки следващ ден е по-къс от предишния. Обществото се разпада, избухват размирици, нещата излизат извън контрол. Никой не е в безопасност. Хелена Каприарти се бои, че губи разсъдъка си. Тя има необяснима психична връзка с човек, когото никога не е срещала. За да докаже, че е с ума си, тя трябва да открие неуловимия непознат и да се впусне в неудържимо приключение, което ще я заведе до някои от най-загадъчните древни обекти на света – паметници, таящи скрита мощ. А противникът през цялото време чака своя момент. Той знае всичко, което ще се случи. Едно погрешно движение - и цялото човечество е обречено на катастрофа. Така започва търсенето на начин за коригиране на честотата на Шуман. Нулевата точка наближава. Изумителен трилър. Един от най-добрите нови романи за годината!

Перейти на страницу:

Намести се до Хелена - голите им тела се преплитаха - и ѝ обясни за Книгата на Исая и за схемите за пътуване във времето. Опита се да ѝ разкаже всичко само за няколко минути - за Меркуриевия екип, за братството Хирбет Кумран и за нашествието на Веспасиан в Юдея. След всичко, през което бяха преминали, тя имаше право да знае защо той е тук. Единствената подробност, която Уилсън пропусна, бе за съществуването на Медния свитък, ключа към разгадаването на тайните. Тази информация бе твърде ценна и опасна, за да се споменава.

- Затова светът е изпълнен с толкова много насилие - рече той. - Заради честотата на Шуман. Когато стане твърде висока, както е сега, тя може да докара хората до лудост.

В ума на Хелена за миг изникна образът на майка ѝ и тя нямаше друг избор освен да се съгласи. Светът беше станал невероятно жестоко място. Хелена го знаеше със сигурност - беше го видяла със собствените си очи.

- И какво следва? - попита тя, сякаш мисията вече беше и нейна.

- За третия портал ли? - отвърна Уилсън. - Той се намира в Англия. На едно свещено за древните друиди място в равнината Солсбъри.

- Стоунхендж ли?

- Да.

- Винаги съм се чудила защо са го построили.

За първи път от началото на виденията ѝ всичко намираше обяснението си. И въпреки че бе зашеметена от наученото, Хелена се радваше, че е постигнала целта си и е открила истината.

- Самолетът на баща ми е на летището до Кайро - каза тя.

- Когато отворя третия портал - прозаично рече Уилсън, - ще се върна в моето време... в бъдещето. Животът ти ще стане отново нормален - добави той, сякаш ѝ правеше услуга.

Вече беше започнал да задушава чувствата си - нещо, в което го биваше открай време. Прекрасната интерлюдия на фараонската ладия беше приключила. Оттук нататък нямаше мястЬ за объркване и сантименталности - абсолютно никакво място. Той се отдели от нея и започна да се облича. Мускулите и ставите му отново протестираха.

- Хайде - каза той. - Трябва да тръгваме.

41.

Калифорния, Америка

Сграда „Меркурий“,

субниво А5 - лаборатория

23 май 2081

11:44

Опитно прехвърляне

Без да си дава сметка, че е минала точно една година, откакто бе хвърлил ези-тура с професор Оутър, Уилсън вървеше след друг учен, Бартън Ингърсън, по чисто белия коридор към лабораторията. Бе изпълнен с неувереност.

Вратата се отвори и той влезе. Погледът му незабавно се насочи към сферата на имплодера, която сияеше застрашително под редицата прожектори. Заоблената прозрачна врата в долната ѝ част беше отворена. Докато приближаваха, той долови тихото бръмчене на кристала.

Бартън спря няколко крачки преди да стигнат.

- Искам да използвам тази възможност и да ви кажа, че свършихте страхотна работа. Уверен съм, че разполагате с цялата необходима информация за изпълняването на мисия Исая.

- Трябваше ли да го казвате точно тук? - попита Уилсън.

- В лабораторията няма системи за подслушване - отвърна Бартън. - Това е конфиденциално работно пространство. Тук можете да говорите каквото си искате. - Той намигна - нещо крайно нехарактерно за него. - Само внимавайте да не разчетат устните ви.

Уилсън виждаше как Меркуриевият екип от другата страна на стъклената стена проверява системите на транспортната капсула. Карин вдигна очи от холографския си компютър и погледите им се срещнаха за момент, след което тя бързо се извърна. Уилсън се обърна и отново се загледа в сферата на имплодера. Някак още не можеше да събере кураж за експеримента - трябваше да намери някакъв начин да забави прехвърлянето.

- Любопитно ми е, Бартън - каза той. - Какво има между вас и Карин?

- Какво искате да кажете?

- Сам казахте, че трябва да сме откровени един с друг.

- Какво намеквате? - попита Бартън. Темата го беше накарала да заеме защитна позиция.

- Знам какво видях.

- Връзката ни е чисто професионална. Уверявам ви.

- Между вас двамата има нещо - каза Уилсън. - И преди да вляза в сферата на имплодера, настоявам да знам какво става?

- За какво говорите?

- Стига! Каните се да изпарите молекулите ми, за бога! Казахте, че трябва да сме честни един с друг. За всичко. Аз изпълних моята част. Очаквам същото и от вас.

- Темата няма отношение към работата ви.

- Не и за мен.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?