Честотата на Шуман [bg]

Той прибра египетската монета в джоба на ризата си.

-      Не си ме предала, ясно?

Бяха говорили по този въпрос повече от три часа. И макар че беше смутена от отчуждеността на Уилсън, Хелена се опитваше да остане позитивна.

- Висблат е прекарал доста време тук - каза тя. - Работеше в управлението в Хюстън от пет години... най-малко толкова.

Вече бяха обсъдили слуховете, че командир Висблат е издирван за убийство и че е изчезнал след стрелба в полицейското хранилище преди три седмици.

За Уилсън нямаше спор, че Висблат е пътешественик във времето и Ген-ЕП - подсилените му тракеноиди го доказваха. Но оставаше въпросът кой всъщност е той? Възможно ли бе да е вторият кандидат, за когото бе споменал Бартън? Странно, но в гласа му имаше нещо натрапчиво познато, което караше Уилсън да се съмнява точно в тази теория; просто не можеше да се сети каква точно е приликата, но имаше чувството, че познава този човек. Това го накара да се запита какво ли ще бъде, когато той самият се върне у дома, в бъдещето. Как ли щяха да го посрещнат? Как пътуването във времето щеше да се отрази на живота му? Думите на Бартън отново отекнаха в главата му: „Бъдете съсредоточен, позитивен и в настоящия момент“.

Накрая мълчанието на Уилсън разпали гнева на Хелена.

-      Трябва да поговорим за случилото се. Държиш се така, сякаш изобщо не се познаваме!

От близостта на тялото ѝ, от спомена за проникването в нея му се завиваше свят.

-      Няма какво да обсъждаме - каза той.

Тя го погледна в очите.

-      Не можеш да отречеш случилото се!

-      Нищо не отричам. Ти си онази, която прави драма от станалото. Просто имам куп неща на главата.

-      Ти си невъзможен! - Хелена се загледа през прозореца към пухкавите бели облаци под тях. - Специалните ти способности не ти дават правото да се държиш като пълен кретен!

Изнизаха се няколко минути.

Накрая Уилсън се опита да завърже разговор.

-      С какво се занимава баща ти?

Тя пое дълбоко дъх и се примири с уклончивостта му.

-      С разработка на недвижими имоти.

-      Много хубав самолет има.

-      Обещах на баща си да стоя далеч от теб. - Хелена се чувстваше отвратително. - Трябваше да го послушам.

Уилсън много добре си даваше сметка какво ѝ причинява и сърцето му се късаше, че постъпва по такъв начин. Но го правеше за нейно добро. Вгледа се в сините ѝ очи. Никога нямаше да забрави този цвят. Главата му изведнъж се изпълни с въпроси. Защо тази прекрасна жена бе така готова да рискува всичко, за да е до него? Реши, че това явно е нейната съдба.

-      А ти с какво се занимаваш? - попита тя, след като не получи отговор на коментара си.

-      Студент съм.

-      Сериозно?! - Беше очаквала да е някакъв шпионин, правителствен анализатор или нещо подобно. - И какво учиш?

-      Право.

-      Юристите управляват този свят - каза тя, без изобщо да се впечатли. - Не създават нищо освен конфликти и купища изписана хартия. Трябва да има по-добър начин. Надявах се да ми кажеш, че не съществуват в бъдещето.