![Честотата на Шуман [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/0/chestotata-na-shuman-bg-download.jpg)
Честотата на Шуман [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555052
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Честотата на Шуман [bg]». Краткое содержание книги:
- Две минути до старта - заяви Андре.
Усмивка заигра на устните на Бартън, докато се възхищаваше на конструкцията на машината на времето. Беше успял. Погледна показанията на главната конзола - всичко работеше идеално. „Просто се наслаждавай на процеса - каза си той. - Направи всичко по силите си“.
Аварийната врата на командния център внезапно се отвори и на прага се появи Джаспър Тредуел и закрачи решително към главната конзола, вдигнал ръце във въздуха.
- Спрете опита! - извика той.
- Разкарайте го оттук! — извика Бартън и посочи вратата.
- Казах да спрете опита! - повтори Джаспър. Дейвин се опита да му препречи пътя, но физически не можеше да се сравнява с него и бе отблъснат с лекота.
- Всички да продължат работата си! - твърдо нареди Бартън и се обърна към Джаспър. - Моля те, махни се! Ти нямаш власт тук!
Внезапно на прага се появи и Г. М.
- Аз обаче имам - каза старецът. - Прекратете опита.
Сърцето на Бартън почти спря.
- Деветдесет секунди до старта - каза Андре.
Уилсън гледаше настъпилата суматоха в командния център. „Какво правят Тредуел тук?“
Чуваше се постоянно бръмчене: огромни количества електричество минаваха от електромагнитите към сферата на имплодера. Нов залп улучи тялото на Уилсън - той усети как го пронизват безброй иглички, когато лазерите на колайдера стреляха последователно от различни посоки.
Бартън бе казал, че прехвърлянето няма да боли... но Уилсън изведнъж си помисли, че ученият просто няма как да го знае. Удари го още една енергийна вълна. Този път усещането бе още по-силно.
- Спрете опита! - извика Уилсън.
Бартън използва цялата си сила да изблъска Джаспър от главната конзола и извика умолително:
- Не можете да го направите!
- Ти направи огромна грешка - презрително рече Г. М. - Трябваше да ни кажеш истината.
- Казах ви истината! - отвърна Бартън.
Старецът посочи с бастуна си.
- Спрете опита! Това е заповед!
Бартън хвърли поглед към дисплея и осъзна, че нещата са стигнали до критичната точка.
- Ако спрем сега, Уилсън ще умре! - извика той. - Колайдерите вече са започнали да го разграждат! Всички да продължат работата си!
Пръстените около транспортната капсула се въртяха все по-яростно и скоро се превърнаха в сребриста мъгла. Енергията продължаваше да бомбардира Уилсън на вълни и кожата му гореше. Лазерите стреляха все по- бързо и по-бързо. „Спрете опита!“ - мислеше си той, но мускулите му не помръдваха и от устата му не излизаше нищо. Беше като замръзнал в лед.
Стените на капсулата започнаха да трептят.
Времето сякаш забави хода си.
Дишането на Уилсън спря и всичко изчезна.
- Петдесет секунди до старта - спокойно каза Андре.
Енергийните криви се покачваха. Всичко в командния център започна да се тресе, сякаш ставаше земетресение. Чаши с вода и кафе изпопадаха на пода и се пръснаха на парчета.
- Започнете ЕМ процедурата - извика Дейвин.
Време беше да отворят електромагнитното поле.
Карин посегна към зеления ЕМ бутон, но Джаспър ѝ махна да се дръпне.
- Махай се оттам!
- Натисни го, Карин! - извика Бартън.
- Ти ме излъга! - обвинително каза Г. М.
Бартън посочи ромбоидната рамка в лабораторията.
- Карин, веднага отвори магнитното поле. Натисни бутона! Иначе Уилсън ще умре!
На прага се появиха двама служители от охраната.
Г. М. посочи Бартън и нареди:
- Дръжте го по-далеч от онази конзола.
- Не съм те лъгал, Г. М. - каза Бартън и сам се дръпна назад. - Беше информация, която не бе необходимо да знаеш.
- Трийсет секунди - обади се Андре.
- Знаем за мисия Исая - каза Джаспър. - Знаем какво се опитваш да направиш.
- Това е информация, която не бе необходимо да знаете - повтори Бартън. Охранителите го приближиха предпазливо и застанаха между него и главната конзола. - „Ентърпрайз Корпорейшън“ няма да пострада по никакъв начин. Дадох ти думата си.
- Трябваше да ми кажеш за мисията - каза Г. М. с видимо разочарование.
- Двайсет секунди.
Лазерите в лабораторията систематично преминаха на пълна мощност и тялото на Уилсън експлодира и се превърна в сребрист облак. При вида на внезапното унищожение всички в командния център ахнаха. „Дали не се провалихме?“ - питаха се учените. Дали това пред тях беше кварк-глуонна плазма, или нещо много по-зловещо?