Повест за два града
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитр Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за два града». Краткое содержание книги:
Макар историческата тема да е просто повод за коментар върху заобикалящата го действителност, и то главно в Англия, Дикенс се е отнесъл много съвестно към фактологията. Освен прочутото съчинение на Карлайл „Френската революция“, за което говори с възторг в предисловието, той положително е ползувал и други източници, както и лични впечатления от посещенията си във Франция и познанствата си с видни революционни мислители и творци на епохата — Луи Блан, Виктор Юго, Емил дьо Жирарден, а също и с историка на революцията Жюл Мишле. Казват, че темата така го завладяла, че дори писал на Карлайл с молба последният да му изпрати някои съчинения, които бил използувал при написването на своя исторически труд. В отговор Карлайл му изпратил две каруци, пълни с книги. Дори и този анекдот да почива на истина, едва ли е нужно да вярваме, че Дикенс е прочел всичко, писано по въпроса; критиците обаче единодушно признават прецизността на историческите факти в романа. Отношението на Дикенс към революцията е противоречиво — от една страна, той правдиво и убедително посочва неизбежността, с която причинената неправда води до революционна разплата, а от друга, отрича якобинския терор и изобщо революционното насилие като метод. Всички преценки на революционните събития, както и паралелите със стабилната Англия се правят от позициите на буржоазния либерализъм. Дикенс вярва, че по-справедливо човешко общество ще се постигне не чрез социална революция, а чрез революция в духа на отделните човешки същества. Този вездесъщ у Дикенс подтик към духовно извисяване кулминира в романа в романтичния план на развръзката и особено в саможертвата на Сидни Картън.
Картън не сложи повече ръката си на гърдите. Затворникът скочи с укорителен поглед, но дясната ръка на Картън силно и твърдо го стисна за ноздрите, а лявата го хвана през кръста. Няколко секунди той се побори с човека, който беше дошъл да заложи живота си за него. След една-две минути лежеше в безсъзнание на земята.
Бързо, но със сигурността на целта и чувствата си, Картън облече дрехите на затворника, които лежаха настрана, приглади косите си и ги върза с панделката, която носеше Дарней. После тихо извика:
— Идвайте! Влезте!
Шпионинът се появи.
— Виждате ли? — каза Картън, поглеждайки нагоре, докато беше коленичил до безжизненото тяло, и сложи хартията в пазвата си. — Вашият риск не е чак толкова голям!
— Мистър Картън — отговори шпионинът, като локо щракна с пръсти, — моят риск няма да е толкова голям, ако удържите докрай уговорката.
— Не се страхувайте. Ще бъда верен до смърт.
— Трябва да бъдете, мистър Картън, за да излезе сметката с петдесет и двамата. Ако излезе с вас в тия дрехи, аз няма от какво да се страхувам.
— Не се страхувайте! Скоро ще бъда съвсем безвреден за вас, а останалите ще бъдат далеч оттук, ако даде господ. А сега извикайте някой да ви помогне и ме заведете в колата.
— Вас? — попита нервно шпионинът.
— Него бе, човек, с когото се разменихме. Вие ще излезете през вратата, през която ме вкарахте, нали?
— Разбира се.
— Бил съм слаб и отмалял, когато сте ме вкарали, а сега, когато ме извеждате навън, съм отмалял още повече. Раздялата ме е разстроила. Такива неща са се случвали много често тук. Животът ви е в собствените ви ръце. Бързо! Извикайте някой!
— Закълнете се, че няма да ме издадете! — каза треперещият шпионин, като спря за последен път.
— Хей, човече! — извика Картън, като тропна с крак. — Не положих ли най-тържествена клетва, че ще се подложа на всичко това, а ти губиш ценно време? Заведи го сам в двора, който знаеш, сложи го сам в каретата, покажи го само на мистър Лори, кажи му сам да не му дава никакво лекарство, а само чист въздух, и помни думите ми от снощи, неговото обещание от снощи и карай напред!
Шпионинът се оттегли и Картън седна на масата, подпрял чело с ръце. Шпионинът се върна веднага с двама мъже.
— Значи, така, а? — каза единият, като гледаше строполеното тяло. — Разстроил се, понеже приятелят му е изтеглил печеливш билет от лотарията на света Гилотина?
— Един добър патриот — каза другият — щеше да се разстрои повече, ако аристократът не беше спечелил.
Те повдигнаха безжизненото тяло, сложиха го върху носилка, която бяха докарали до вратата, и се наведоха да я вдигнат.
— Не остана време, Евремонд — каза шпионинът с предупредителен глас.
— Знам прекрасно — отговори Картън. — Бъдете внимателен с приятеля ми, моля ви, и ме оставете на мира.
— Хайде тогава, дечица — каза Барсад. — Дигнете го и тръгвайте.
Вратата се затвори и Картън остана сам. Той напрегна целия си слух, за да долови някой шум, който би означавал подозрение или тревога. Щракнаха ключове, хлопнаха се врати, в далечни коридори трополяха стъпки. Не се чуха никакви викове, не настана никаква паника. След малко дишането му се успокои, той седна на масата и отново се заслуша, докато часовникът удари два.
После долови звуци, от които не се плашеше, защото знаеше какво означават. Отвориха се последователно няколко врати, накрая и неговата. Един тъмничар със списък в ръка надникна и каза само: „Тръгвай след мене, Евремонд!“ И той тръгна след него и след малко се озова в голяма тъмна стая. Беше мрачен зимен ден и от сенките вън и от сенките вътре едва можеше да различи другите, които бяха доведени, за да им вържат ръцете. Някои стояха прави, други седяха. Едни ридаеха и се движеха неспокойно, но те бяха малцина. Мнозинството бяха спокойни и мълчаливи и гледаха втренчено в земята.
Той стоеше до стената в тъмен ъгъл, докато въвеждаха някои от групата на петдесет и двамата. Един мъж, който мина покрай него, се спря, за да го прегърне, защото явно го позна. Той се изплаши много, че ще бъде разкрит. Но мъжът отмина. Веднага след това една млада жена с фигура на момиче и дребно приятно лице, в което нямаше капка цвят, и големи, широко отворени и кротки очи стана от мястото си, където я бе видял, че седи, приближи се до него и го заговори.
— Гражданино Евремонд — каза тя, като го докосна със студена ръка. — Аз съм една нещастна шивачка и бях с вас в „Ла Форс“.