Повест за два града
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитр Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за два града». Краткое содержание книги:
Макар историческата тема да е просто повод за коментар върху заобикалящата го действителност, и то главно в Англия, Дикенс се е отнесъл много съвестно към фактологията. Освен прочутото съчинение на Карлайл „Френската революция“, за което говори с възторг в предисловието, той положително е ползувал и други източници, както и лични впечатления от посещенията си във Франция и познанствата си с видни революционни мислители и творци на епохата — Луи Блан, Виктор Юго, Емил дьо Жирарден, а също и с историка на революцията Жюл Мишле. Казват, че темата така го завладяла, че дори писал на Карлайл с молба последният да му изпрати някои съчинения, които бил използувал при написването на своя исторически труд. В отговор Карлайл му изпратил две каруци, пълни с книги. Дори и този анекдот да почива на истина, едва ли е нужно да вярваме, че Дикенс е прочел всичко, писано по въпроса; критиците обаче единодушно признават прецизността на историческите факти в романа. Отношението на Дикенс към революцията е противоречиво — от една страна, той правдиво и убедително посочва неизбежността, с която причинената неправда води до революционна разплата, а от друга, отрича якобинския терор и изобщо революционното насилие като метод. Всички преценки на революционните събития, както и паралелите със стабилната Англия се правят от позициите на буржоазния либерализъм. Дикенс вярва, че по-справедливо човешко общество ще се постигне не чрез социална революция, а чрез революция в духа на отделните човешки същества. Този вездесъщ у Дикенс подтик към духовно извисяване кулминира в романа в романтичния план на развръзката и особено в саможертвата на Сидни Картън.
Макар че бяха поразени и ужасени от тази гледка на разруха, не беше време да се поддават на такива емоции. Самотната му дъщеря, лишена от последната си надежда и опора, ги зовеше силно. Отново като по някакво споразумение те се спогледаха и по лицата им се четеше една-единствена мисъл. Картън проговори пръв:
— Изчезна и последната възможност. Тя и без това не беше голяма. Да. По-добре да го заведем при нея. Но преди да отидете, бихте ли ме изслушали? Не питайте защо правя тия уговорки и не искайте обещанието, което аз ще поискам от вас. Имам причина — сериозна причина.
— Не се съмнявам — отговори мистър Лори. — Казвайте.
Фигурата на стола между тях непрекъснато и монотонно се люлееше напред-назад и стенеше. Говореха с глас, като че ли бдяха до леглото на някой болен в нощта.
Картън се наведе, за да вдигне палтото, което се беше почти омотало в краката му. Докато правеше това, на пода изпадна малка чанта, в която докторът имаше навик да носи бележка със списък на ежедневните си задължения. Картън я взе и в нея имаше сгънат лист хартия.
— Трябва да видим това — каза той.
Мистър Лори кимна утвърдително. Той го отвори и възкликна:
— Слава богу!
— Какво е това? — попита нетърпеливо мистър Лори.
— Момент. Нека първо да ви обясня. Най-напред — той бръкна с ръка в палтото си и оттам извади друг лист хартия — това е документ, с който мога да замина от този град. Погледнете го. Виждате, нали? Сидни Картън, англичанин.
Мистър Лори го подържа в ръката си, като сериозно го гледаше.
— Дръжте го у вас до утре. Аз ще го видя утре, нали си спомняте, и по-добре да не го внасям в затвора.
— Но защо?
— Не зная. Предпочитам да не го вземам със себе си. А сега дръжте и този документ, който беше у доктор Манет. Той е подобен на моя и с него той, дъщеря му и детето й ще могат по всяко време да преминат бариерата и границата. Нали разбирате?
— Да!
— Сигурно го е взел вчера като последна и крайна мярка срещу евентуални неприятности. Откога е датата? Няма значение, няма какво да гледате. Приберете го внимателно заедно с моя и вашия. А сега забележете! До преди тия няколко часа изобщо не се съмнявах, че той притежава или може да притежава такъв документ. Това е добре, докато не го вземат. Но може скоро да му го вземат и аз имам основания да мисля, че ще го вземат.
— Те в опасност ли са?
— В голяма опасност. Има опасност мадам Дефарж да ги предаде на съд. Научих това от собствената й уста. Чух я да говори тази вечер и разбрах, че те са в голяма опасност. Веднага пристъпих към действие и се видях с шпионина. Той го потвърди. Той знае, че някакъв дърво-резач, който живее до стените на затвора, е в ръцете на семейство Дефарж и е казал на мадам Дефарж, че я е видял — не е споменал името на Луси — как прави някакви знаци на затворниците. Лесно може да се предвиди, че обвинението ще бъде както обикновено заговор в затвора и това ще застраши живота й — може би и на детето — дори на бащата, защото и двамата са били видени с нея на това място. Не се плашете чак толкова. Вие ще ги спасите.
— Дано бог да даде да ги спася, Картън! Но как?
— Сега ще ви кажа. Ще зависи от вас и вие ще сте най-подходящият човек за това. Ново обвинение едва ли ще бъде предявено утре. Може би след два-три дни. Може би даже след седмица. Знаете, че е тежко престъпление да страдате за или да съчувствувате на жертва на гилотината. Тя и баща й непременно ще бъдат уличени в това престъпление и тази жена (тя толкова упорито преследва целта си) ще изчака, за да добави и това утежняващо обстоятелство към случая и да се подсигури двойно. Слушате ли ме?
— Тъй внимателно и с такова доверие в това, което казвате, че за момент забравих — той докосна гърба на стола, където седеше докторът — дори неговата трагедия.
— Вие имате пари и можете да осигурите пътуването до морето веднага. Вие отдавна сте се приготвили да заминете за Англия. Пригответе конете си утре заран, за да може да тръгнат в два часа следобед.
— Ще го направя.
Картън беше така възбуден и увличащ, че мистър Лори се запали от неговия огън и се разбърза като момче.
— Имате благородно сърце. Нали ви казах, че няма друг по-подходящ човек, на когото сега може да се разчита. Кажете й тази вечер каква опасност я заплашва — нея, детето и баща й. Обяснете й добре, защото тя е готова с радост да сложи хубавата си глава до тази на мъжа си. — Той се запъна за момент. После продължи както преди: — Заради детето и баща й я убедете в необходимостта да напусне Париж с вас в този час. Кажете й, че така е поръчал мъжът й. Кажете й, че от това зависят повече неща, отколкото тя може да си представи или на които може да се надява. Не мислите ли, че дори в това печално състояние баща й ще й се подчини? Нали?