Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Най-важни бяха нощните занятия. При едно от тях ирландецът изведе четиримата бели и шестимата африканци на три мили от „Тоскана“. На кораба светеше само една лампа, високо горе на мачтата. При отдалечаването очите на десетимата бяха вързани. Когато си сваляха превръзките, Шанън им даде десет минути да се ориентират в обстановката, а после потеглиха обратно. С намалени обороти и при гробно мълчание лодката се приближи безшумно към светлината, която обозначаваше „Тоскана“. Шанън държеше румпела и поддържаше оборотите на една трета, като през последните метри ги снижи до една четвърт от максималните. През цялото време той усещаше напрежението у своите спътници. Те знаеха, че точно така ще изглежда щурмът, и бяха наясно, че тогава всички грешки ще бъдат фатални.
Когато се качиха на борда, Валденберг се приближи до Шанън. Екипажът тъкмо вдигаше лодката на светлината на няколко фенерчета.
— Нищо не се чу — каза капитанът. — Долових някакъв шум едва когато се приближихте на стотина метра. А здраво бях наострил уши. Няма начин да не слезете на този бряг, който и да е той. Освен ако охраната не е изключително бдителна. Между другото, към кой бряг сме се запътили? Трябват ми още карти, за да продължа нататък.
— Май че стана време да кажа на всички ви — обяви Шанън. — Тази нощ ще изложа пред вас целия план.
Екипажът (с изключение на механика, който не се разделяше с машинното), седемте африканци и четиримата наемници се събраха в салона, за да изслушат всички подробности по предстоящия щурм. Шанън илюстрираше разказа си с диапозитиви.
Когато приключи, в душното помещение настъпи гробна тишина. През отворените илюминатори се изнизваха синкави кълбета цигарен дим, които се смесваха с лепкавия нощен въздух.
Накрая Валденберг изрече: „Gott in Himmel“!42
В този момент всички започнаха да говорят. През следващия един час Шанън отговаряше на въпроси. Валденберг искаше да се увери, че ако нещо се обърка, оцелелите ще се върнат на борда и „Тоскана“ ще успее да се скрие зад хоризонта далеч преди изгрев слънце. Шанън го убеди, че точно така и ще стане.
— Всъщност имаме само вашата дума за това, че те не разполагат с бойни кораби — каза капитанът.
— Моята дума е достатъчна — отвърна Шанън. — Казвам ви, че нямат бойни кораби.
— Това, че вие не сте ги видели…
— Сигурен съм, че нямат — отсече Шанън. — Разговарях с хора, които са там от години. Нямат никаква военна флота.
Шестимата африканци не попитаха нищо. Всеки от тях щеше да се държи плътно за наемника, който го води, с пълната убеденост, че той знае какво върши. Седмият, докторът, попита къде ще бъде по време на щурма и се съгласи да остане на кораба. Четиримата наемници поставиха някои чисто технически въпроси, на които Шанън отговори с технически термини.
Когато призори се качиха отново на палубата, шестимата африканци се изтегнаха върху спалните си чували и бързо заспаха. Шанън винаги завиждаше на способността им да заспиват по всяко време, на всяко място и при почти всякакви обстоятелства. Докторът се оттегли в каютата си. Същото стори и първият помощник Норбиато, който след няколко часа застъпваше на вахта. Валденберг се прибра в щурманската кабина и „Тоскана“ започна отново да плава към крайната си цел. Оставаха само три дни.
Петимата наемници се скупчиха на задната палуба и продължиха да говорят почти до обед. Те одобриха плана на атаката и оцениха предварителното разузнаване на Шанън като точно и акуратно. Ако нещо се беше променило от неговото посещение насам, ако охраната ненадейно беше подсилена, съществуваше реален риск да загинат и те го съзнаваха. Бяха малко, отчайващо малко, и всичко висеше на косъм. Уговориха се, че ако не успеят да победят за двайсет минути, ще се изтеглят обратно при лодките и бързо ще се върнат на кораба. Поне онези от тях, които могат да го направят. Наемниците разбираха, че никой няма да се занимава с ранените и в случай, че някой бъде обездвижен, той може да се надява на един последен подарък от колегите си — бързия край, който е за предпочитане пред залавянето и мъчителната смърт. Това беше част от правилата на играта, а на тях неведнъж им се бе налагало да ги спазват.
Малко преди дванайсет часа се разделиха и отидоха да си легнат.
На сутринта на ден Деветдесет и девети всички се събудиха рано. Шанън не мигна до среднощ. Остана на мостика. Двамата с Валденберг наблюдаваха малкия екран на радара, който вече хващаше в периметъра си бреговата ивица.
42
Боже в небесата! (нем.) — Б.пр.