Шестият
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестият». Краткое содержание книги:
— Да се надяваме — каза Бънтинг.
— За да ви успокоя, ще добавя, че разполагаме с един хубав бонус към вече събраните доказателства — погледна го Харкс.
— Какъв бонус? — трепна Бънтинг.
— Проверихме идеята ви за сателитните квадранти и получихме информация, на каквато дори не се бяхме надявали. Оказа се, че Фостър е подписала заповед за тричасова позиционна промяна на спътника над дома на Едгар Рой. Това се е случило една седмица преди да бъде арестуван.
— Тогава са били заровени труповете в хамбара, така ли? — попита Шон.
— Именно.
— Но защо казваш, че сме получили повече от това, на което си се надявал? — погледна го Пол. — Става въпрос за позиционна промяна на спътника — нещо, което е показателно, но само по себе си не представлява престъпление. Със сигурност съществуват още много причини за подобна промяна и Фостър със сигурност ще се възползва от този факт.
— Напротив, няма да може.
— Защо? — остро попита Бънтинг.
— Защото се оказа, че точно по същото време и Куонтрел е осъществявал непрекъснато наблюдение на хамбара на Рой. Ти беше прав в подозренията си, че този човек ще потърси допълнителна застраховка срещу коварството на Фостър.
— Това означавали, че разполагаме с видео за внасянето на труповете в хамбара? — попита Шон.
— Да. Разполагаме с изключително качествен видеоматериал. От него става ясно, че изпълнителите са бивши сътрудници на Фостър от времето, когато е работила в Далечния изток. Предполагам, че тя е предпочела тях, защото не е била сигурна, че Куонтрел ще свърши работа. Те вече са арестувани и съдействат по всякакъв начин на ФБР за изграждането на солидно обвинение.
— Срещу възможно най-добрите и приятни хора — промълви с видимо облекчение Бънтинг.
— Съжалявам, че бях принуден да ви държа на тъмно — потупа го по ръката Харкс. — Съжалявам и че се държах грубо с вас и заплашвах семейството ви. Но тези хора са умни и изключително опитни. Държаха ме изкъсо, непрекъснато ме наблюдаваха. Бях длъжен да играя по правилата до самия финал, за да спечеля доверието им.
— Стига проповеди, Харкс. Тук трябва да призная, че за пръв път се усъмних в твоята роля, когато остави Ейвъри жив. — Бънтинг замълча за момент, после тихо добави: — Този човек много ще ми липсва…
— Съмнявам се — поклати глава Харкс. — В понеделник сутринта ще ви чака в нюйоркския ви офис.
— Какво?! — зяпна Бънтинг. — Ами онова телефонно обаждане?
— Те наистина искаха да го ликвидират, но аз успях да ги убедя, че могат да го направят и по-късно. Така стигнахме до решението да ви извъртим онзи малък номер. Нямаше да им позволя да убият момчето.
— Слава богу!
— А семейството ви е живо и здраво и е под охраната на федералните власти.
— Знам, вече се чух със съпругата си. — Бънтинг се поколеба за момент, после добави: — Мисля да си взема малко отпуск. Надявам се, че Е-програмата ще може да се справи и без мен, поне за известно време.
— Много добра идея — кимна Пол. — Честно казано, Еди също се нуждае от малко почивка. Отсега нататък той ще прекарва много повече време в компанията на голямата си сестра.
След тези думи Харкс си тръгна, нетърпелив да довърши задачата, която беше поел преди много време.
— Хубаво е да имаш за съюзник човек като него — прошепна Кели Пол.
— Убеден съм, че и той мисли така за теб — подхвърли Бънтинг.
— В такъв случай да кажем, че сме постигнали едно полезно споразумение и за двете страни.
Шон понечи да добави нещо, но телефонът му иззвъня и той погледна дисплея. Изписаното върху него име му беше познато.
Това обаждане щеше да промени живота на Шон Кинг.
86
Огромният Боинг 787 „Дриймлайнър“ кацна на летище „Дълес“ точно навреме, рулира към едно от свободните пространства в края и бавно спря пред двата черни джипа, които чакаха там.
Вратата се отвори и Мейсън Куонтрел започна да слиза по подвижната стълбичка. Беше облечен с изгладени джинси, бяла риза и яке. В ръката му се поклащаше куфарче. Изглеждаше отпуснат и спокоен.
Усмихна се и махна на Харкс, който надникна през страничното прозорче на по-близкия автомобил.
— Как мина полетът? — попита Харкс, след като го изчака да се настани до него.
— Много добре. Получих съобщението ти в мига, в който вече се спускахме към „Дълес“. От него разбрах, че всичко е минало добре.