![Света троица [Войните на Розите-2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/8/2/sveta-troica-vojnite-na-rozite-2-download.jpg)
Света троица [Войните на Розите-2]
- Автор: Иггульден Конн
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Света троица [Войните на Розите-2]». Краткое содержание книги:
Йорк се събуди внезапно, седна в леглото и се зачуди в унес какво го е извадило от съня. Беше стоял до късно и бе оставял знаци по картите си в опит да състави план за всяка възможна комбинация на сили срещу него. За миг се обърна на другата страна и пак се отнесе в сън, после още веднъж чу как високо над главата му изсвири рог.
Кулата.
Изскочи от леглото, съблече набързо нощната си одежда, надяна туника и клин, без да се замисля, ругаейки наум, като откри, че през нощта единият му ботуш някак си бе изчезнал под леглото. Наметката му висеше на един стол и той я грабна заедно с меча и ремъка, залиташе по коридора, като едновременно с това запасваше оръжието над рамото и около кръста си. Рогът се разнесе отново, непрекъснато, зовеше за бой, за да вдигне крепостта срещу вражеската армия. Йорк се затича, отмятайки с длан падналата над челото си коса.
Излезе на двора и се подхлъзна на заледените камъни. На покрива на кулата стражите сочеха към нещо, което се намираше отвъд стената. Войниците вече се събираха край портала, подготвяха оръжието си и придърпваха ризници върху туниките си. Той прекоси втория мост над вътрешния ров, тичешком премина през наблюдателната кула и чу предупредителни крясъци. Граф Солсбъри беше извън Сандъл, толкова поне разбра. Мозъкът му беше в мъгла, все още се бореше да разбере какво се случва.
Затрополи нагоре по каменните стъпала и влезе в кулата, изкачи вътрешните стълби до покрива, където пристигна задъхан. Загледа се над затревеното поле към тъмната линия на гората в далечината. Всичко беше тихо и той се обърна озадачен към стражите, които го наблюдаваха.
— Какво видяхте? — попита ги.
Капитанът на охраната стисна челюст, като погледът му се стрелна към едно младо момче, което бе свело поглед към ботушите си.
— Милорд, аз гледах на юг. Но младият Тенън тук твърди, че видял някакво раздвижване сред дърветата, след като ловците ни навлязоха в гората. Може да не е било повече от дивеч, притичал да се скрие, но заповедта ми…
— Не, той е прав — отвърна Йорк. — По-добре да ме извадят от сън за нищо, отколкото да ме сгащят в леглото. Погледни ме, момче. Кажи ми какво видя.
Младежът се запрепъва в думите, а очите му, вторачени, гледаха навсякъде другаде, но не и в херцога на Йорк.
— Първите редици навлязоха без да шукнат, милорд. Пълно затишие. После нададоха викове и ми се стори, че чувам бой. Останалите изведнъж се втурнаха напред, а после ги нямаше и аз надух рога. Това е всичко, което знам, милорд. Но повече беше заради шума, а не заради онова, дето видях. Ловците не крещят, милорд, поне аз знам така.
Йорк се извърна и се вгледа в гъстите гори, които изведнъж придобиха мрачна, страховита окраска в очите му.
— Колцина излязоха навън?
Капитанът отговори на въпроса му.
— Видях ги как се подреждат при портата, милорд. Поне двеста. Някои имаха лъкове.
— В такъв случай не става дума за бандити. Двеста войници са твърде много за неколцина опърпани крадци — Йорк запука кокалчетата си и ръцете му се свиха в юмрук.
— И оттогава не сте чули нищо? — попита той по-младия страж.
Онзи безмълвно поклати глава.
— Стойте тук и си отваряйте очите. Викайте за всяко нещо, което видите. На около ден път от тази крепост се намира голяма армия. Ако те са дошли в горите ми, искам да…
Замлъкна на средата, щом малка групичка мъже изхвръкна от гората и с пълна скорост прекоси откритото пространство. Надали бяха повече от четирийсетина и тичаха като зайци. Йорк зяпна, като видя, че гледат към кулата и правят знаци. Някои сочеха назад към сенките на дърветата.
— Исусе! — процеди Йорк и затича с все сила обратно надолу. Успя да се задържи на крака, макар че стъпалата се сливаха под него, и крачките му заехтяха, докато пресичаше вътрешния подвижен мост към главния двор.
— Подредете се на вратата! — изрева през откритото пространство. — Готови за атака! Конят ми! Тук, бързо!