Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Когато тя свърши, Тайри вече изглеждаше и стреснат, и изненадан, и дори малко изплашен. Изплашен за Биан, изплашен за случая и изплашен за себе си.
— Защо ми казваш това? — попита той.
— Мисля, че знаеш защо — отговори тя.
— Добре де… може и да знам. — Той погледна първо нея, после мен. — Разбираш, че Махмуд Шараби има много сериозен шанс да стане следващият министър-председател. Или поне един от най-важните министри в правителството. Не можем да си играем с него.
— Не се тревожи толкова за Шараби — заявих аз, — колкото за президента на Съединените щати. В момента си го хванал за топките. Ако той разбере, ще откъсне твоите.
Филис погледна Тайри и попита:
— Как ти се струват обвиненията на Дръмънд срещу Шараби?
— Интересни и убедителни. Ако бяхме в Щатите, вече щях да разговарям с федерален съдия.
— За какво?
— Да издаде заповед за обиск. Разбира се, никога не е сигурно, но когато жертвата остави толкова убедителна следа…
Той не довърши.
Филис ме погледна и зададе типично адвокатски въпрос:
— Офисът на Шараби се намира в Зелената зона. Това е международна зона, но самият офис е в американски имот. Кой може да издаде заповед за обиск?
— За армейски обиск заповедта издава командващият — отговорих аз. — Но ФБР не се подчинява на военните. Вероятно Джим има правото сам да вземе решение.
— Така е — потвърди Джим, после попита: — Не трябва ли… Виж сега… може би трябва да се свържа с централата. Да получа официално разрешение. Или… поне да уведомя хората от посолството. Инак ще побеснеят, ако извършим каквото си мисля, че предлагате.
— В никакъв случай — възрази Филис. — Те не са упълномощени да знаят.
Аз добавих:
— Става дума за извънредна ситуация със заложник, Джим. В момента може да инквизират Биан. Както знаем и двамата, при подобни случаи законът ти разрешава известна свобода на действие.
— Разбирам… но…
— Бързина, Джим. Дипломатите ще изпишат един тон хартия, ще проведат сто съвещания, а отговорът — ако изобщо получиш отговор — ще е и „да“, и „не“, и „може би“.
— Тогава централата на ФБР. Там не може…
— Грешка. Във Вашингтон има и други съзаклятници, някои от които може да са замесени в решението. Не знаем докъде стига техният кръг. Ако и една дума стигне до Шараби, утре трупът на Биан ще бъде изхвърлен на градското бунище.
Личеше си, че изведнъж Джим Тайри се е озовал на кръстопът. Искаше да постъпи правилно като човек — да спаси една застрашена американка, — но искаше и да постъпи правилно като бюрократ, тоест да си застрахова задника.
Филис го хвана за ръката и каза:
— При никакви обстоятелства не бива да се разчува за този обиск. Така е най-добре и за Шараби, и за американското правителство. Шараби не желае да бъде публично унижен и съм сигурна, че ако има избор, би предпочел всичко да мине тихомълком. Посолството и Вашингтон изобщо няма да разберат. — Тя го погледна и натърти: — Мисля, че така ще е най-добре и за нас. Ти как смяташ?
Доводите като че поуспокоиха професионалните му тревоги и двамата с Филис се захванаха да обмислят план за тайна акция в офиса на Шараби. В общи линии идеята беше Джим да подбере четирима или петима от най-верните си агенти, после да ги заплаши с професионално обезглавяване, ако споменат дори дума пред когото и да било.
— Още едно условие — казах аз. — Искам десет минути с Шараби. Насаме. Аз познавам най-добре уликите срещу него, следователно имам най-добър шанс да го убедя доброволно да отговори на няколко въпроса. Освен това така ще запомни само моето име.
Идеята се хареса на Джим.
Но не бях съвсем точен, защото Филис навярно знаеше за Шараби повече, отколкото самият той знаеше за себе си. Тя обаче не ме поправи и дори отбеляза:
— Изглежда логично. — После добави много сериозно: — Не оставяй синини или белези.
Дадено.
Щях да го убия без синини и белези.
36
Дежурният в приемната беше арабин с масивно телосложение, черен костюм и тънка черна вратовръзка, който вдигна очи и се усмихна наивно, когато двамата с Тайри влязохме в офиса.
Усмивката се изпари, когато още петима агенти нахълтаха през вратата и почнаха да заемат позиции из помещението — това явно разсея недоразумението, че сме желани гости. Обзет от внезапна тревога, човекът попита:
— С какво мога да ви услужа?
Тайри спря на около педя от бюрото и размаха пред лицето му фалшив документ и истинска значка. Представи се и властно изрече:
— Имам причини да подозирам, че някой в този офис е замесен в отвличане. Тази заповед разрешава на моите агенти да извършат претърсване.