Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Досега отвличали ли са американски войник?
— Ами… не съм чувал. Но както всички престъпни начинания, тия хора се развиват. Например няколко чуждестранни предприемачи бяха отвлечени от такива банди.
— И какво стана с тях?
Той се поколеба.
— Не искам да давам повод за фалшив оптимизъм или песимизъм.
— Кажи ми.
Той отговори, без да ме гледа в очите.
— Продадоха ги на терористите. — Продължаваше да гледа настрани. — Знам за два подобни случая. И двете жертви бяха обезглавени от Заркауи пред видеокамера.
Цяла нощ се бях подготвял за това и ето че то наистина се случваше. Имах чувството, че съм в самолет, слизащ за аварийно кацане.
Гледах как двамата агенти ровят из багажа на Биан, а военният полицай описва вещите. Мислех си, че може би точно сега Биан лежи в заключена стая, обкръжена от хората на Заркауи, които точат ножовете и репетират нейната смърт. Тя беше много храбра и изобретателна, но никога не си правеше илюзии; беше реалистка и би ми била благодарна, ако разкрия какво се е случило.
Оставих Тайри и се върнах при вратата на джипа. Надникнах вътре без друга причина, освен че не ми се говореше с никого. Нито с Филис и нейното гузно съчувствие, нито с военните полицаи и техните идиотски теории, и категорично не с Тайри, който вече се бе примирил.
Гледах засъхналата кръв в колата. Кръвта на Биан.
Шофьорската седалка беше зацапана с нея, пръски имаше по волана, по таблото и дори по предното стъкло. Тежък кръвоизлив. И макар да бях сигурен, че са я измъкнали жива от джипа, това не означаваше, че все още е жива.
Същински кошмар за армията и сбъдната мечта за терористите: армейски майор с образование от Уест Пойнт, красива и умна млада жена, чието обезглавяване ще се превърне в телевизионен ужас, който да се запечата като жигосан в душата на американското общество.
Терористите винаги са се стремили към потрес и преувеличение, а сега в техния извратен вариант на Холивуд наистина предстоеше да се роди звезда.
— Видяхте ли ги? — попита зад мен нечий глас.
Обърнах се. Една чернокожа военна полицайка сочеше нещо в колата.
— Какво да видя?
Тя пристъпи по-близо и отговори:
— Буквите. — Приведе се и пъхна ръка в джипа. — Ето там… виждате ли? Прилича на букви… сякаш е писала нещо. И знаете ли с какво? — Тя се отдръпна и си отговори сама: — Със собствената си кръв.
Погледнах накъде сочи и забелязах върху таблото петна от засъхнала кръв, които на пръв поглед изглеждаха хаотични, но при по-внимателно вглеждане придобиваха форма и очертания.
— И аз отначало не забелязах — обясняваше полицайката. — Чак когато закачихме колата за камиона, трябваше да се кача и да изключа от скорост, за да я изтеглим. Отне ми около петнайсет минути. Имах доста време за наблюдение.
Приведох се по-близо и опитах да разчета буквите.
— Първата прилича на… може би „Ш“?
— Да, сър, определено е „Ш“. И мисля, че втората е „о“ или „а“.
— А след това „р“, нали?
— Да, „р“. Тая последна буква е провлачена. Сякаш са я издърпали от колата, докато е писала. — Полицайката добави: — Казах на лейтенанта, че може все още да е жива. Но той само погледна всичката тая кръв и рече, че няма начин. — Тя се озърна. — Не им казвайте, че съм ви споменала за това. Моля ви. Нали може? Той си пада гадина. Не обича да му възразяват.
Послание ли беше това? Нарочно оставена следа? Или имаше по-просто обяснение? Възможно бе, докато Биан се е гърчила от болка, пръстите й да са шарили конвулсивно по таблото.
Наведох се и погледнах по-внимателно. Не — случайността определено нямаше нищо общо. Извиках на Тайри, който дотича и пъхна глава през вратата. Посочих таблото и го попитах какво разчита и което е по-важно — как го тълкува.
Той си сложи очила, после разчете „Ш“, „О“ или „А“, после „Р“. Отстъпи назад и подхвърли:
— Прилича на послание. Така изглежда. За жалост изглежда също така, че не е имала време да довърши.
Полицайката предположи:
— Може би са първите букви от автомобилен номер. Нали знаете, колата на нападателите.
Аз неуморно прехвърлях комбинации из главата си: ШАР, ШОР, ШРО, ШРА и пак ШАР — неизвестно защо тази комбинация пак изникна в ума ми. Дали беше част от автомобилен номер, както предполагаше полицайката? Възможно. И сетне изведнъж проумях — ШАР — Шараби.
Тайри обясняваше на полицайката:
— Ако е автомобилна регистрация, няма да излезе нищо. Дори номерът да не е краден, похитителите ще го сменят и…
Докато двамата продължаваха да обсъждат безнадеждните варианти, аз се отдалечих. Видях Филис да се мотае сама до входа на сградата. Приближих се и обясних теорията си, че Биан все още е жива и защо, после добавих с по-тих глас: