Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
Робин Демпси е на въртящия се стол, някак състарен — Пърс Макгаригъл трудно би разпознал едрия, широкоплещест енергичен мъж, който го бе заговорил на партито в Рамидж.
Тези рамене сега са прегърбени, синият костюм виси накриво на отслабналото тяло, челюстите са провиснали, малките очички съвсем са се смалили, разположени още по-близо отпреди. Атмосферата е заредена. В стаята се усеща напрежение като статично електричество, като нещо, предвещаващо криза. Единствените шумове са от пръстите на Робин Демпси, печатащи на клавиатурата на компютъра, и от устата на Джош Колинс, хрускаща картофен чипс.
Джош Колинс пребърква празното пакетче и го хвърля в кошчето, без да откъсва очи от Робин Демпси. Сега в стаята има само един шум. Много тихо Джош Колинс се надига от стъкления си бокс и се прокрадва на пръсти към изгърбената, френетично печатаща фигура на Робин Демпси. Робин Демпси внезапно спира да печата и Джош Колинс застива в унисон, но той е вече достатъчно близо и може да прочете какво пише на екрана:
НЕ МОГА ПОВЕЧЕ ТАКА ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР САМО ЗА ФИЛИП СУОЛОУ МИСЛЯ САМО ЗА ТОВА ЧЕ ЩЕ ПОЛУЧИ ДЛЪЖНОСТТА КЪМ ЮНЕСКО НЕ МОГА ДА ПОНЕСА МИСЪЛТА ЗА ТОВА НО НЕ МОГА ДА СПРА ДА МИСЛЯ ЗА ТОВА СЯКАШ ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е В ЗАГОВОР СРЕЩУ МЕН АКО ГО ЗАБРАВЯ ЗА МОМЕНТ И ОТВОРЯ НЯКОЕ СПИСАНИЕ ВЪТРЕ НАМИРАМ ИЛИ ПОДМАЗВАЧЕСКА РЕЦЕНЗИЯ ЗА НЕГОВАТА ШИБАНА КНИГА ИЛИ РЕКЛАМА ЗА НЕЯ ПЪЛНА С ЦИТАТИ ЧЕ ТОВА Е НАЙ-ВЕЛИКОТО ОТКРИТИЕ СЛЕД НАРЯЗАНИЯ ХЛЯБ А ТАЗИ СУТРИН ПОЛУЧИХ ПИСМО ОТ СИНА МИ ДЕЗМЪНД ТОЙ Е В ИЗРАЕЛ РАБОТИ В КИБУЦ ТОЙ КАЗВА ЧЕ МАТЮ СУОЛОУ ТОВА Е НА СУОЛОУ СИНА Е ТАМ С НЕГО ТЕ СРЕЩНАЛИ БАЩА МУ ВЧЕРА ПРЕГЪРНАЛ ЕДНА РУСА КРАСАВИЦА ТОЙ БИЛ НА НЯКАКВА КОНФЕРЕНЦИЯ В ЙЕРУСАЛИМ ПОНЕ ТОЙ ТОВА ЗНАЕ РАЗБИРАШ ЛИ СУОЛОУ ИМА ВСИЧКО СЕКС И СЛАВА И ПЪТУВАНИЯ В ЧУЖБИНА НЕ Е ЧЕСТНО НЕ МОГА ДА ГО ПОНАСЯМ ЩЕ ПОЛУДЕЯ КАКВО ДА ПРАВЯ
Робин Демпси спира, колебае се за миг, после натиска клавиша за въпрос
?
Илайза отговаря веднага:
ЗАСТРЕЛЯЙ СЕ.
Робин Демпси се втренчва, зяпва, трепери, скимти, закрива лицето си с ръце. После чува зад себе си подигравателно подхилкване, звуци от потиснат смях, завърта се на стола и вижда Джош Колинс да му се хили насреща. Робин Демпси поглежда от ухиленото лице към компютъра и обратно.
— Ти! — казва той, давейки се.
— Просто малка шегичка — казва Джош Колинс и вдига ръце в умиротворяващ жест.
— Ти постоянно бърникаш Илайза — казва Робин Демпси и бавно става.
— Кротко, кротко — казва Джош Колинс, като отстъпва — Спокойно.
— Ти накара Илайза да каже, че Филип Суолоу ще заеме длъжността към ЮНЕСКО.
— Ти ме предизвика — казва Джош Колинс. — Вината си е твоя.
С бесен вик Робин Демпси се мята върху Джош Колинс. Двамата мъже се вкопчват един в друг и залитат из стаята, удряйки се в апаратурата. Те падат на земята и се търкалят по пода, като викат и се обиждат. Една от машините, подкарана от лакът или коляно, се събужда за живот и започва да бълва рула хартия, които се развиват сами и се завират в размятаните крайници на борците. На хартията е напечатана само една дума, безкрайно повторена:
ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА ГРЕШКА
ПЕТА ЧАСТ
Американската АСОЦИАЦИЯ ЗА СЪВРЕМЕННИ ЕЗИЦИ не е много подходящо наименувана, поне за британските уши, защото се занимава с литература не по-малко отколкото с езици. АСЕ се занимава с английски език толкова, колкото и с други европейски езици, които по споразумение се дефинират като съвременни, но наистина, най-голямата група от членуващи в АСЕ са преподаватели по английска и американска литература в колежи и университети. АСЕ е професионална асоциация, която оказва известно влияние върху условията на работа, наемане, развитие на дейности и т.н. в американското висше образование. Тя също издава тлъст тримесечник, ситно напечатан в колони, посветени на академични изследвания, известен като „ПАСЕ“ и широко ползвана „Библиография на публикувани книги“ или периодика по много от темите, които влизат в научната й сфера. Но за членовете й, АСЕ е най-известна, най-обичана и най-мразена заради годишната й конференция. И наистина, ако произнесете акронима „АСЕ“ пред някой американски учен, той съвсем естествено ще помисли, че вие говорите не за Асоциацията като такава, не за списанията, нито за „Библиографията“ й, а именно за нейната конференция. Тя се провежда неотменно в продължение на три дни в периода между Коледа и Нова година в Ню Йорк или в някой друг голям американски град. Повечето от участниците са американци, но Асоциацията има достатъчно фондове да покани изтъкнати чуждестранни учени и писатели, а по-малко известните също могат да убедят университетите си да им поемат разходите, ако вече не се намират в Щатите по някакъв друг повод. През последните години средният брой на участниците в конференцията е около десет хиляди.