Венец от трева (Част II: Разривът)

Преди обаче Азелион да е успял да върне в действие забравения стар закон, лихварите в Рим разбраха за намеренията му и се явиха пред него с молбата да възстанови съдилищата за банкрут.

— Какво? — хвана се той за главата. — Рим преживява най-дълбоката криза в цялата си история след похода на Ханибал, а хората, застанали пред мен, настояват нещата да се влошат още повече? Ако искате да знаете личното ми мнение, вие сте банда изпечени мошеници, лишени от капчица морал и съчувствие към страданията на съгражданите си! Затова единственото, което ще ви кажа, е да вървите на майната си! Ако ли не, наистина ще се принудя да отворя нов трибунал — този, на който всички вие ще бъдете подведени под отговорност, задето сте давали заеми срещу лихва!

И Азелион доказа с по-нататъшните си действия, че е говорел напълно сериозно. Дори и само да настояваше пред обществото, че искането на лихви е незаконно, това пак, до голяма степен облекчаваше положението на длъжниците, при това ги поставяше от страната на закона. Заемите трябваше да бъдат върнати, това никой не оспорваше, но без никаква лихва. Семпрониите, към които принадлежеше и Азелион, открай време си бяха спечелили името на защитници на народа; изгарящ от желание да продължи традицията в рода, градският претор се втурна в постигането на целта си, убеден, че щом законът е зад него, то и правото е на негова страна.

Това, с което Азелион не се съобразяваше обаче, бе, че сред враговете му не бяха само конници. В лихварския бизнес отдавна се бяха включили и сенатори, нищо че статутът им по принцип забраняваше воденето, на каквато и да е търговска дейност, а от всички видове търговия заемодателството открай време се бе смятало за най-недостойно. Сред въпросните сенатори — лихвари беше и народният трибун Луций Касий. При избухването на войната той се бе втурнал не за друго, а защото доходите му драстично намаляваха и можеше да загуби сенатския си ценз. Колкото повече затъваше във войната Рим обаче, толкова в по-отчаяна ситуация се оказваше самият Касий, чиито пари бяха в ръцете на длъжниците и заплашваха да останат там и след изборите за новите цензори. Той далеч не беше най-големият лихвар в Сената, но беше най-младият, най-нетърпеливият и тревогата му прерастваше в истинска паника. Понеже беше крайно безскрупулен, Касий реши да действа, при това не само от свое име, но в интерес на всичките си събратя римски лихвари.