Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
— Той изпитва същото към нас. Фактът, че родният му син е отвлякъл жената и я е държал дори един ден под покрива му, направо го е съсипал. Мотивиран е точно колкото и ние да ги намерим и да ги върнем при семействата им.
— Но защо използва нас?
Дариъс се усмихна хладно.
— За да накаже сина си. Това е най-добрият възпитателен метод… Жената, откраднала „сърцето му“, ще му бъде отнета и той ще трябва да се примири не само с липсата й, но и с мисълта, че е надвит от по-нисш вид. А отведем ли я невредима в дома й, семейството й ще се премести и ще я отведе със себе си и никога няма да допусне отново да я сполети нещо лошо. Тя ще живее дълго на тази земя, а онова изчадие ще трябва да слуша за станалото, докато диша. Такава е тяхната природа… Но баща му не би могъл да го подложи на подобен душевен тормоз без мен и теб. Именно заради това ни подсказа къде да отидем и какво можем да намерим там.
Тормент поклати глава, сякаш не схващаше начина на мислене на другата раса.
— Тя ще бъде опетнена в очите на целия си род. Глимерата ще страни от тях…
— Не, няма да го направи. — Дариъс вдигна длан, за да прекъсне думите на момчето. — Защото никога няма да научат. Тази тайна ще си остане между нас. Гълтачът на грехове също няма да разкрие каквото и да било, защото неговият собствен вид ще започне да отбягва него и потомъка му. Така че жената ще бъде защитена от падение.
— Как обаче ще успеем да заблудим и Сампсън?
Дариъс поднесе манерката към устните си и отпи.
— Утре след падането на нощта ще поемем на север, както ни каза гълтачът на грехове. Ще я открием, ще я отведем при семейството й и ще им кажем, че са я отвлекли хора.
— Ами ако жената проговори?
Дариъс беше обмислил и това.
— Предполагам, че като дъщеря от аристократично семейство, тя е съвсем наясно какво би изгубила. Мълчанието ще предпази не само нея, но и семейството й.
Но тази логика щеше да важи само в случай че тя е запазила здравия си разум. Но нещата можеха да стоят и по друг начин. Дано Скрайб Върджин се смили над измъчената й душа, помисли си Дариъс.
— Ами ако ни устроят засада? — промърмори Тормент.
— Възможно е, но не го вярвам. Но евентуален сблъсък не ме плаши. — Дариъс вдигна поглед към своя помощник. — Най-лошото, което би могло да се случи, е да умра, издирвайки невинна жертва… А това е много добър начин да напуснеш този свят. Ако е капан, обещавам ти, че ще поведа със себе си към Небитието не един и двама.
Лицето на Тормент засия от уважение и почит, а Дариъс почувства тъга заради тази проява на вярност. Ако момчето бе имало истински баща вместо брутален развратник, нямаше да изпитва подобни чувства към случаен непознат. И нямаше да се намира в тази скромна колиба. На Дариъс обаче, сърце не му даваше да изтъкне този очевиден факт пред своя гост.
— Още сирене?
— Да, благодаря.
След като се нахраниха, погледът на Дариъс се насочи към черните му кинжали, които носеше прикрепени към гърдите си. Изпитваше странната увереност, че нямаше да мине много време и Тормент щеше да се сдобие с такива. Момчето беше умно и съобразително, а и инстинктите му бяха добри. Разбира се, Дариъс все още не го беше виждал как се бие, но и това щеше да стане. В тази война това беше неизбежно.
Тормент смръщи чело на светлината, хвърляна от огъня.
— На колко години каза, че е тя?
Дариъс обърса устата си и почувства как тилът му се скова.
— Не знам.
Двамата се умълчаха и Дариъс предположи, че в главите им се върти една и съща мисъл. Последното, от което се нуждаеха в тази ситуация, бяха още усложнения. Засада или не, щяха да отидат до крайбрежието на север, където ги беше изпратил симпатът. Веднъж доберяха ли се дотам, трябваше да се придвижат на километър от едно малко селце и да открият скалите, описани от него… И щяха да разберат дали са били пратени по лъжлива следа.
Или са използвани за постигането на цел, която ги съюзяваше с онова кльощаво влечуго.
Дариъс не се тревожеше особено. На гълтачите на грехове не можеше да се има доверие, а и бяха болезнено себични… И отмъстителни дори по отношение на собствените си потомци.