Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Добре. Ако беше активирала ръчна граната и я беше хвърлила насред стаята, едва ли би привлякла повече внимание. Когато емоционалната решетка на Джон потъмня и изпрати послание „О, не, няма да го направиш“, тя започна да отброява секундите до взрива.
Три… две… едно…
— Много любезно предложение — отбеляза галантно кралят, — но мисля, че ще бъде най-добре да…
— Не можеш да ме спреш. — Тя отпусна ръце от двете страни на тялото си… и после си напомни, че не може да го нападне физически. Наистина нямаше как.
Усмивката на краля беше топла колкото лед.
— Тук командвам аз. Което означава, че щом ти нареждам да стоиш мирно, ще го направиш.
— Аз съм симпат. Не съм твой поданик. И по-важното е, че си достатъчно умен, за да не позволиш най-добрите ти воини… — тя махна към заобикалящите я — да попаднат в евентуален капан, устроен от врага ви. Аз не съм незаменима като тях. Помисли по въпроса. Би ли загубил дори и един от тях, само защото не искаш да се изложа на малко слънце днес?
Рот се засмя рязко.
— Рив? Ще поемеш ли нещата в свои ръце като крал на нейния вид?
Нейният бивш шеф и скъп приятел се взря в нея от другия край на стаята, а в аметистовите му очи се четеше прекалено много разбиране.
Ще бъдеш убита, помисли той.
Не ме спирай, отвърна му тя. Никога няма да ти го простя.
Продължавай да се държиш така и прошката ще е последното, за което ще се тревожа. Твоята погребална клада ще бъде по-вероятната причина за грижите ми.
Аз не те спрях да отидеш в колонията, когато се налагаше. Ти ми върза ръцете, за да не мога да те последвам. Нима казваш, че не заслужавам да получа отмъщението си? Майната ти.
Ривендж стегна челюстта си така здраво, че когато най-накрая проговори, тя се изненада как не изплю някой зъб.
— Да върви и да прави каквото иска. Не можеш да избавиш някого, ако не желае да се качи в спасителната ти лодка.
Гневът на вампира погълна по-голямата част от въздуха в стаята, но Хекс беше толкова фокусирана върху случващото се, че и без това бе забравила да диша. Обсебването й действаше като кислород. А всичко свързано с Леш само още повече подклаждаше вътрешния й огън.
— Нужни са ми оръжия — обърна се тя към групата. — И кожени дрехи. И телефон за връзка.
Рот изръмжа глухо. Като че се канеше да я върже, въпреки че Рив беше вдигнал ръце.
Тя се приближи към бюрото на краля и опря ръце в него.
— Губиш мен или поемаш риска да загубиш някого от тях. Какъв е отговорът, Ваше Величество?
Рот се изправи на крака и за един кратък миг тя можеше да почувства, че макар вече да не се сражаваше, той продължаваше да е все така смъртоносен.
— Внимавай с тона си в моя дом.
Хекс пое дълбоко въздух и си наложи да се успокои.
— Извинявам се. Но трябва да разбереш причините ми.
Настъпи мълчание, но тя усещаше, че Джон кипи вътрешно… И знаеше, че дори и да успее да се пребори с краля, между нея и вратата имаше още едно препятствие. Но тръгването й не подлежеше на дискусии с когото и да било.
Рот изруга тихо и продължително.
— Добре. Върви. Отговорността няма да е моя, ако бъдеш убита.
— Ваше Величество, тя никога не е била ваша. Отговорността е единствено моя… и нито короната на главата ви, нито някой друг би променил това.
Рот се обърна към Ви и изръмжа:
— Искам тази жена да е добре въоръжена.
— Няма проблем. Ще се погрижа.
Тя се обърна, за да последва Вишъс навън и спря пред Джон… Прииска й се да можеше да постъпи по друг начин… Особено след като той хвана бицепса й в здрава хватка. Но нейният шанс беше там, навън, и тя имаше възможността да се възползва от него до залез-слънце. Ако съществуваха някакви следи за местонахождението на Леш, беше добре да ги проследи, ако искаше да се разправи лично с него. Паднеше ли нощта, Джон и братята щяха да поемат ситуацията в свои ръце… И в никакъв случай нямаше да се поколебаят да го убият. Да, Леш щеше да си плати за стореното, но не друг, а тя трябваше да се разплати с него. Когато ставаше въпрос за разплата с някой, който й е причинил зло, тя беше живото въплъщение на свирепата и отмъстителна кучка.
Съвсем тихо, така че да не я чуе никой друг, тя каза:
— Не съм някой, който се нуждае от закрила и си напълно наясно защо трябва да направя това. Ако ме обичаш толкова, колкото твърдиш, тогава пусни ръката ми. В противен случай ще се наложи да я освободя сама.