Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Вишъс пъхна цигарата между устните си, а пръстите му затанцуваха по бутоните на телефона, въвеждайки цифри и пароли.
И после Джон чу гласа. Този противен и гнусен глас.
— Обзалагам се, че не сте очаквали отново да чуете нещо от мен. — Тонът на Леш издаваше мрачно задоволство. — Изненада, нещастници. И познайте какво. Каня се да ви направя услуга. Може би ще ви е интересно да научите, че тази нощ беше осъществено масово приемане на членове в Обществото на лесърите. В една фермерска къща на шосе 149. Случи се около четири сутринта, така че ако си размърдате задниците и поемете натам веднага след падането на нощта, може да ги заварите все още да повръщат из къщата. За ваша информация, носете гумени ботуши… Голяма кочина е. О, и кажете на Хекс, че още усещам вкуса й…
Ви спря записа.
Устните на Джон се отдръпнаха, за да разкрият удължените му кучешки зъби и той издаде беззвучно ръмжене, а картината на стената зад гърба му завибрира. Джордж изскимтя, Рот го потупа успокоително и насочи ножа за писма напред.
— Ще получиш своя шанс за разплата, Джон. Кълна се в гроба на баща си. Но сега се нуждая от ясната ти мисъл.
Беше по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. Да потисне жаждата си за мъст беше като да се опита да обуздае питбул с едната ръка зад гърба.
Хекс се намръщи и скръсти ръце пред гърдите си.
— Разбрахме ли се? — настоя Рот.
Когато най-накрая Джон подсвирна в знак на съгласие, Вишъс изпусна облак дим от устните си и прочисти гърло.
— Не остави конкретен адрес за въпросната касапница. Опитах се да проследя номера, от който се обади, но не стигнах до нищо.
— Имам следния въпрос — намеси се Рот. — Какво става, по дяволите? Той е водач на лесърите. Ако иска да демонстрира, че е най-големият храбрец от всички, хубаво, но на мен не ми прозвуча така.
— Доносничи. — Вишъс угаси цигарата си в един пепелник. — На мен така ми звучи… Макар че не бих заложил топките си за това.
Сега, когато Джон беше обуздал звяра в себе си и беше способен да разсъждава трезво, той беше склонен да се съгласи с Ви. Леш беше егоцентричен и на него можеше да се вярва колкото на гърмяща змия, но ако не можеше да се разчита на морала му, то със сигурност можеше да се заложи на нарцисизма му, а това правеше копелето толкова предсказуемо.
Джон беше сигурен в това до такава степен, сякаш вече го е преживявал и преди.
— Възможно е да е бил отстранен — промърмори Рот. — Татко Омега може би все пак е решил, че синчето не го бива толкова. Или може би новата лъскава играчка на Злото се е повредила. Дали пък няма нещо специфично в странната биология на Леш, което е излязло наяве едва сега? Искам да отидем подготвени, защото може да е капан…
Планът срещна бурната подкрепа на братята, наред с подмятания относно задника на Леш и разнообразието от големи предмети, които щяха да бъдат заврени в него, като най-често споменаваният, но едва ли най-оригиналният, бяха ботуши номер четирийсет и девет.
Например Джон имаше сериозни подозрения, че Рейдж би могъл да паркира понтиака си в задника на Леш. Или поне искаше да го направи.
Боже… Какъв обрат на събитията. Но не беше чак толкова изненадващо, ако онова, което предполагаха, се беше случило в действителност. Омега беше известен със склонността си да подменя главните лесъри най-внезапно и ако Леш наистина бе изритан, обаждането му до Братството, за да покаже среден пръст на баща си, беше прекрасен ход… Особено като се имаше предвид, че лесърите бяха изключително безсилни в първите часове след приемането си и по тази причина не биха могли да отвърнат на удара. Братята можеха да разчистят цялата къща.
Мили боже, помисли си Джон. Съдбата умееше да създава странни партньорства.
Хекс се намираше на ръба на яростта, докато стоеше до Джон в кабинета на Рот, който, ако не бяха бюрото и трона, можеше да бъде объркан с дамски будоар.
Гласът на Леш, звучащ от телефона, я накара да се почувства така, сякаш някой бе изсипал киселина в стомаха й, която направо съсипваше изядения с такава охота сандвич с пуешко.
А и предположението на Рот, че Джон ще се хвърли да защитава честта й, не подобри състоянието й.
— Значи ще атакуваме — заговори Слепия крал. — След падането на нощта всички излизате и…
— Аз ще отида сега — произнесе тя високо и ясно. — Дайте ми пистолет и ножове и ще отида да проверя ситуацията.