Империя в черно и златно

Талрик улови моментално китката й и за миг двамата се сборичкаха, олюляваха се напред-назад, а Че се мъчеше с две ръце да забие ножа в тялото му. Но той беше много по-силен от нея, разбира се. Мускулите се издуваха по голите му ръце и той постепенно я изтласка назад, докато гърбът й не се блъсна в стената. Ножът се изплъзна от пръстите й и звънна на пода, а ръката на Талрик се озова под брадичката й, там където беше заплашил да я намушка. Че усети как пръстите му се впиват в гърлото й и стисна очи в очакване на пукот и огнена смърт.

Но мигът отмина. Яростта му, къкреща на косъм под повърхността допреди миг, сякаш се бе утаила. Нещо повече, когато отвори очи, Че го видя да се усмихва. Беше толкова близо до нея и толкова силен, че ужас затъкна гърлото й.

— Браво — прошепна той. — А после какво? Моите стражи стоят пред вратата. Дворецът е пълен с мои хора. Моята Империя притежава целия град. Каква „надежда“, питаш? Никаква. Дори ако е била надеждата да ме убиеш.

— Може би само на това съм се надявала — отвърна тя, също шепнешком, но й се стори, че зърва в очите му нещо ново. Сянка на уважение, може би.

— Единствената ти надежда — каза той — е, че когато приключим с теб, Империята ще има по-голяма полза от още една жива робиня, отколкото от още един мъртъв бръмбароид. Това е твоята надежда, госпожице Трудан.

— Пак заплахи — измърмори тя.

Той я пусна изведнъж, просто така, вдигна ножа си от пода и го прибра в канията на кръста си.

— Права си, разбира се — каза Талрик, образ и подобие на спокойствието. Поведение на човек, който не е трошил маси и не е бил нападан от мърлява затворничка. — Често повтаряните заплахи губят силата на въздействието си. Стига заплахи, тогава. Сега те връщам в килията ти, а при следващата ни среща заплахи няма да има.

Стражите я върнаха в килията. Салма спеше неспокойно, мяташе се, мърмореше нещо, после потъваше отново в прегръдките на съня.

„Утре ще го направят. Утре през нощта — каза си тя. — Трябва да бъда силна.“

Зачуди се колко ли силна трябва да е, за да издържи изтезанията. „А аз съм много силна. Известна съм с бездънните си резерви на сила и воля“ — каза си горчиво със сарказъм, който би подхождал повече на Салма.

Сви се топка, но й беше студено и не можа да заспи. Когато смяната на караула отвън оповести началото на новия ден, той не й донесе радост, а когато донесоха гадната храна, Че не я докосна дори. „Когато денят свърши, те ще дойдат за мен.“

Салма се опита да я утеши, но думите му звучаха кухо. А и какво би могъл да й каже?