Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
— Не се съмнявам, че вече знаеш толкова, колкото и аз — сопна се тя. — Да не би в Академията да нямаш шпиони, които да ти докладват?
— Слушай, момиче, това е последният ти шанс да упражниш свободната си воля. Кажи ми какво знаеш.
— Какво знам ли? Знам малко история, капитане, малко повече приложна механика, съвсем малко медицина, знам това-онова и за природните науки. Ако искаш да ти разкажа за тях, готово. — Усещаше как нервите му се опъват, опасно близо до точката на скъсване.
— Госпожице Трудан…
— Какво? Знам, че са мои приятели и че ще ми се притекат на помощ, ако могат; надявам се, че са добре, и адски се радвам, че не сте ги заловили, защото са ми приятели, а между приятели е така. Обичам ги. Знам, че и те ме обичат. Това е приятелството.
Някакво неочаквано трънче, някаква несъзнателна стрела в думите й го ужили, все едно му беше пуснала кръв.
— Не си играй с мен, момиче — предупреди я Талрик. Някак отстрани и безучастно тя си даде сметка, че нарастващият му гняв не е предизвикан от нея, а е бил там още преди да я доведат в опразнения кабинет. Целият им разговор течеше на заден план, изместен от друга, по-важна дилема. Беше я домъкнал тук от Аста, пратил беше стражите да я доведат при него, а сега дори не я слушаше като хората, освен когато някоя случайна дума не подложеше крак на мислите му.
— Да си играя? Аз да си играя? Играта е твоя и правилата са твои — избълва тя. — Аз съм твой затворник. И сега какво, искаш да забравя това и да ти изповядам историята на живота си? Ако някой играе игрички, това си ти, капитане. Подозирам, че целият ти живот е изтъкан от тях. — На моменти заекваше, давейки се в собствената си дързост. Явно нещо в казаното току-що беше докоснало оголен нерв, накарало го бе да се замисли и сега той я гледаше с почти отчаяна ненавист.
Колкото до нея, тя вече беше прекрачила границата и не беше в състояние да спре.
— Какво има, капитане? — продължи да го притиска. Не беше за вярване, че Талрик й позволява да бълва безнаказано предизвикателствата си. — Нещо те тормози, виждам. Защо ти не ми разкажеш. Току-виж ти олекнало, пък и ще се намираме на приказка.
— Моментът е лош да откриваш бунтаря в себе си — предупреди я той с напрегнат глас.
— По-добре сега, отколкото никога, ако питаш…
Мускул трепна на бузата му и масата се взриви. Че отхвръкна назад сред дъжд от трески и се удари силно в стената. Докато се давеше, останала без въздух, тя вдигна поглед и го видя да идва към нея, прескачайки отломките. По дланите му бяха полепнали сажди, въздухът миришеше на изгоряло дърво.
— Виж какво направих заради теб — просъска той през зъби.
— Не съм аз виновна — изхъхри едва разбираемо Че. Видя, че Талрик е чул думите й, но не му пука.
— И ако реша да си го изкарам на теб, кой ще ме спре? — процеди той. Стоеше надвиснал над нея, а от дланите му още се вдигаше дим.
— Каква полза… какво би спечелила твоята Империя, ако ме убиеш? — Не беше изпитвала истински страх от него — досега. Бяха разговаряли и преди, цивилизовано. Сега от любезността му не беше останал и помен. Че се вгледа в осородната му душа с всичките й остри ръбове и гладни огньове.
Очите му така се бяха разширили, че терзанието се гърчеше в тях като живо същество. Искри изпукаха по пръстите му и Че скри лицето си в шепи.
— Империята би имала по-голяма полза от един щастлив Талрик, отколкото от един нещастен Талрик — изсъска през зъби той и всяка дума плющеше като срязано въже. — А в момента трупът на бръмбарска мома, която не иска да говори, доста би ме ощастливил.
Но не направи нищо въпреки заканата си и след кратка пауза Че погледна предпазливо към него. Лицето му беше все така сурово, безмилостно и сериозно като гроб.
— Избухливият нрав е бичът на моя народ, госпожице Трудан. Аз държа юздите му по-здраво от повечето си сънародници, но нека това не те подвежда.
Тя посегна нагоре с трепереща ръка и махна дълга треска от косата си. Сърцето й препускаше бясно — беше се разминала на косъм. Талрик за малко да я убие, а и опасността май още не беше преминала.
— Капитан Талрик… — Гласът й трепереше и това я вбеси. Преглътна яда, преглътна унижението и каза: — Моля те да ме чуеш. Не знам нищо. Не знам какви са плановете на Стенуолд, не знам къде е той сега, нито какво е намислил. Не знам нищо, което да ти е от полза. Не можеш ли да… — Овладя се, преди да го е изрекла.