Проклятието на краля

През януари дипломатическият пратеник на краля до папата се връща у дома широко усмихнат и с новината, че Светият Отец е одобрил избора на краля за Кентърбърийски архиепископ. На мястото на Уилям Уоръм, човек свят, сериозен и благоразумен, изтерзан от всичко, което кралят причинява на неговата Църква, ще имаме духовник, приближен на семейство Болейн, Томас Кранмър, чието тълкуване на Библията толкова удобно съвпада с това на краля, и който е лутерански еретик, ни повече, ни по-малко, също като господарката си.

— Това е точно същото споразумение, което Реджиналд предрече — казва мрачно Монтагю. — Папата приема капелана на Болейн, но спасява английската църква.

Томас Кранмър не прилича много на спасител. Със свещения филон на архиепископ на Кентърбъри на раменете, той използва още първата си проповед, за да обяви пред двора, че бракът на краля с кралицата е невалиден, и че той трябва да сключи нов и по-добър съюз.

Не мога да скрия това от принцесата, а така или иначе тя трябва да бъде подготвена за лоши новини от Лондон. Бавният звън на камбаната в ума ми е станал толкова силен, та си мисля, че тя сигурно също го чува.

— Какво означава това? — пита ме тя. Под сините ѝ очи има виолетови сенки. Не може да спи от болките в корема си, и изглежда, нищо, което мога да направя, не я облекчава. Когато има месечен цикъл, тя е принудена да остане на легло, и кърви обилно, като от дълбока рана. Друг път не кърви изобщо, и аз се боя за бъдещето. Ако скръбта я е направила безплодна, тогава кралят е изпълнил собственото си проклятие. — Какво означава?