Проклятието на краля

— Секретарят на краля, Томас Кромуел, самият Кромуел, ми нарежда да взема описа с накитите на принцесата.

Повдигам вежди.

— Защо Томас Кромуел ще иска опис на накитите на принцесата?

Той помълчава за миг.

— Той е началник на хранилището за скъпоценности, а заповедта е от краля. Сам поиска това от мен. Не можете да го оспорвате.

— Не мога — съгласявам се. — Не бих го сторила. И затова трябва да ви съобщя със съжаление, че опис не съществува.

Той явно отбелязва за себе си, че ще му създам затруднения.

— Трябва да има.

— Няма.

— Но как можете да знаете, че всичко е на сигурно място?

— Защото аз лично изваждам накитите ѝ, когато ги поиска, а след това ги прибирам обратно. Тя не е златар, който трябва да държи опис на стоките си. Тя е принцеса. Има накити, както има ръкавици. Или дантели. Нямам и опис на ръкавиците. Нямам регистър на дантелите.

Той изглежда напълно объркан.

— Ще му съобщя — казва.

— Направете го.

Но не очаквам да се свърши с това, и наистина е така.

— Томас Кромуел казва, че трябва да направите опис на накитите на принцесата — казва ми горкият Джон Хъси няколко дни по-късно.

Съпругата му, минавайки покрай нас по стълбите, поклаща презрително глава и промърморва нещо под нос.

— Защо? — питам.

Той изглежда объркан.

— Не ми каза защо. Просто каза, че трябва да се направи. Следователно трябва да се направи.

— Много добре — казвам. — Подробен опис ли? На всичко? Или само на най-хубавите бижута?

— Не знам! — възкликва той нещастно, но после се овладява. — Подробен опис. Опис на всичко.

— Ако трябва да се направи подробно, както желае мастър Кромуел, тогава по-добре да го направите с мен, и да доведете двама от писарите си.

— Много добре — казва той. — Утре сутринта.

Преглеждаме гардероба на принцесата и отваряме всички кожени кесийки с нанизите от перли и красивите брошки.

А през това време Томас Кромуел прави друг опис. Неговите агенти кръстосват из страната, като проучват богатствата на манастирите, проучват с какво разполагат и къде се пазят техните съкровища. Никой — нито тук, сред ковчежетата на принцесата, нито в манастирите, не обяснява с каква цел се прави това. Изглежда, че мастър Кромуел е човек, който проявява голям интерес към стойността на чуждите вещи.

Не мога да кажа, че съм много по-отзивчива от манастирите, които се позовават на светостта си и крият съкровищата си. Всъщност, протакам ден след ден изготвянето на описа. Изваждаме всички малки ковчежета, лишени от стойност неща, които тя пази от детството си, сбирка от мидени черупки от брега в Доувър, няколко изсушени плодчета, нанизани на копринен конец. Грижливо съставяме списък на изсушени цветя. Диамантената брошка от император Карл изниква като малък призрак от времето, когато тя беше наследницата на краля и двама от най-великите принцове на Европа бяха предложени за нейни съпрузи. От малки кутии в дъното на шкафовете изваждам закопчалката на един колан, и катарама с липсваща втора част. Тя има прекрасни броеници, нейната набожност е добре известна, има десетки златни разпятия. Изваждам всичките, и малките корони-играчки, направени от златна тел и стъкло, и карфиците със сребърни главички, и гребените от слонова кост, и две ръждясващи конски подкови за късмет. Описваме иглите ѝ за коса, комплект клечки за зъби от слонова кост и сребърен гребен за въшки. Описвам в подробности всичко, което намирам, и карам лорд Джон да се погрижи неговият писар да го препише в описа си, който продължава страница след страница, всяка подписана с инициалите на двама ни. Нужни са цели дни, преди да приключим и съкровищата на принцесата, големи и малки, са вече разпрострени по всички маси в съкровищницата, и всичко, до най-малката карфица, е описано.