Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Сега трябва да опаковаме тези неща и да ги предадем на Франсис Елмър в личния кабинет на краля — казва лорд Джон. Изглежда изтощен. Не съм изненадана. Беше отегчителна и безсмислена работа, и дълго, дълго протакана от мен.
— О, не, не мога да направя това — казвам простичко.
— Но именно затова направихме описа!
— Не затова направих описа. Направих описа, за да се подчиня на нарежданията на краля, предадени ми от мастър Кромуел.
— Е, сега той ми поръчва да ви кажа да дадете скъпоценностите на мистрес Елмър.
— Защо?
— Не зная защо!
Прозвучава като рев на ранен бик.
Поглеждам го спокойно. И двамата знаем защо. Жената, която нарича себе си кралица, е решила да вземе накитите на принцесата и да ги даде на незаконородената си дъщеря. Сякаш една коронка с диаманти, достатъчно малка, за да бъде завързана върху главата на бебе, може да преобрази едно заченато в грях дете в принцеса на Англия.
— Не мога да го направя без заповед на краля — казвам. — Той ми заръча да пазя дъщеря му и да съхранявам имуществото ѝ. Не мога да предам вещите ѝ само по нечие нареждане.
— Това е нареждане на Томас Кромуел!
— На вас той може и да ви се струва важен човек — казвам снизходително. — Но аз не съм се заклела да му се подчинявам. Не бих могла да предам скъпоценностите в разрез с нареждането на самия крал, освен ако имам заповед от краля, пряко до мен. Когато ми предоставите такава, ще предам накитите на онзи, когото негова светлост посочи като достоен за тях. Но позволете да ви попитам: кой би бил това? Кой според вас е достоен за накитите, които са били дадени на нашата принцеса?
Лорд Джон изтърсва една ругатня и изхвръква от стаята. Вратата се трясва зад него, чуваме как ботушите му трополят надолу по стълбите. Чуваме затръшването на предната врата и изръмжаването му към стражите, когато вдигат оръжията си за почест. После настъпва тишина.
Един от писарите вдига поглед към мен.
— Не можете да направите нищо друго, освен да отлагате — казва той с неочаквана яснота, проговаряйки за първи път след дни на безмълвна работа, и обръщайки се безочливо направо към мен. — Великолепно се справихте със забавянето, ваша светлост. Но ако един мъж полудее и иска да унижи съпругата си и да ограби дъщеря си, е много трудно да го спрете.
Имението Бишам, Бъркшър
Есента на 1533 г.
Потеглям към дома си с натежало сърце, защото момчето на Артур, Хенри, е починало от възпаление на гърлото, и ще го погребем в семейната гробница. Научавам, че ожаднял по време на лов, и някакъв глупак му позволил да пие вода от селски кладенец. Почти веднага щом се прибрал у дома, се оплакал от оток и парене в гърлото. Загубата на едно момче от рода Плантагенет, момчето на Артур, е резултат от моментна небрежност, и аз изживявам отначало скръбта си по Артур и се обвинявам, че не успях да опазя сина му.
Ако майка му, Джейн, не се беше оттеглила в манастира, а беше изпълнила дълга си към мъртвия си съпруг и децата си, тогава може би малкият Хенри щеше да е жив днес. Сега, тя се хвърля надолу по каменните стъпала към семейната гробница, вкопчва се в желязната решетка и проплаква, че иска да е там със сина и съпруга си.
Тя е извън себе си от скръб, налага се да я отведат обратно в манастира и да я сложат в леглото, за да плаче, докато заспи. През цялото време, докато продължава посещението ми, тя не ми казва дори една разбираема дума, така че не ми се налага да слушам как иска да не е постъпвала в манастира, и че иска да отхвърли обетите си и да излезе. А може би сега иска да остане.
Даваме семейна вечеря за дошлите на погребението, а когато масата е раздигната, Джефри и Монтагю оставят съпругите си в приемната и идват в личната ми стая.
— Срещнах се с испанския посланик, Шапюи, миналия месец — казва Монтагю без предисловие. — След като папата се произнесе против краля, а Хенри пренебрегна решението му, Шапюи има предложение за нас.