Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Останах без очи, Дърм — въздъхна той.
— Да се махаме оттук — каза Флахърти. — Имаме два часа път обратно до Мисула.
— Можем ли да спрем някъде по пътя да пийнем кафе?
Спряха до едно крайпътно кафе. Майер набумка захар и сметана в чашата си и мълчаливо започна да ги разбърква.
— Нещо те мъчи — забеляза Флахърти. — Винаги мога да позная, когато нещо не ти дава мира.
— Те имат отлично предимство. Четири банки, с които могат да работят. Нямат нужда да придвижват всичките мръсни пари през една-единствена малка банка.
— Разполагат също така със счетоводители, управители и касиери — допълни Флахърти. — Имам предвид, че не можеш да влезеш в някоя малка банка в Монтана и да депозираш триста бона, без да предизвикаш удивление. Трите екипа са задигнали почти един милион.
— Точно така.
— Така че…
— Така че може би правят депозитите в пирамиди.
— Какво означава това?
— През седемдесетте и осемдесетте на някой банки в Маями им се е налагало да перат пари от наркотици. Става дума за големи суми. Милиони долари. Целта е била да не привличат вниманието на Службата по контрол на данъците и приходите, която изисква банката да докладва всеки паричен депозит, надхвърлящ десет хиляди долара, така че са измислили пирамидалната схема. Идеята е следната: тези милиони се придвижват през банките им на парчета, по-малки от десет хиляди долара. Изградили са си огромен брой фиктивни сметки. Една компютърна програма автоматично разпределя депозитите по тези сметки всеки път, когато се внасят големи суми.
— Това ми е малко като в мъгла — каза Флахърти.
— Добре, представи си, че имаш някаква компания, да я наречем компанията XYZ, за по просто. Та XYZ депозира сто хиляди долара в брой по сметката си, но компютърът веднага разпределя тази сума в единадесет други сметки, така че вместо да показва една сметка с голям депозит, те имат единадесет сметки с девет хиляди и някъде отгоре във всяка. Банките вземат от тридесет до четиридесет процента за извършването на депозитите. Това е цената за прането. След това XYZ си изтегля малките депозити и парите са изпрани.
— Тогава как работи Светилището? Тия юнаци влизат в малки банки с големите торби пари на рамо ли?
— Да предположим, че главният счетоводител на централната банка в Хелена е техният главен вътрешен човек. Веднъж месечно той прави обиколка из клоновете и ревизира банките. Крадците идват един по един и носят, да кажем, по сто хиляди на човек. Счетоводителят депозира всички тия пари в една сметка, но компютърът веднага ги разхвърля по няколко други сметки във всичките четири банки. По девет хиляди и нещо на сметка. Службата по контрола върху данъците и приходите е спокойна. А програмата, която депозира автоматично парите, се съхранява върху компактдиск, не на компютъра, така че банковите проверяващи никога да не я открият. И господин счетоводителят има четири банки, с които да работи.
— Как ще ги проследим?
— Не можем, това ще отнеме месеци и труда на цял куп опитни ревизори — да проследят операциите по всички тези сметки и да търсят фиктивните. Не разполагаме с толкова време.
— Тогава какво ще правим?
Майер го изгледа мрачно.
— Още не съм го измислил — каза той. — Трябва да открием кой е този тайнствен „някой“ и кой е счетоводителят.
— Ами ако грешим?
— Тогава сме тръгнали нагоре по лайняната река без гребла.
Мисула, сряда, 7 часът и 2 минути вечерта, средно монтанско време
Двамата агенти на ФБР седяха в колата си с вдигнати прозорци, пуснали отоплението на пълна мощност. Една щатска патрулна кола беше оставена косо на пътя, така че да го блокира. СКТАОО и ФБР бяха направили блокади по всички пътища, които водеха към Форт Яхве, и с помощта на щатската патрулна полиция правеха проверки на номерата и регистрациите на всички автомобили, които влизаха в комплекса или излизаха от него. Целта им беше да сплашат членовете на Светилището, като проверяват за незаконни оръжия с надеждата да обезкуражат по-нататъшния прилив на войници в планинското укрепление.
Това беше ефективен ход. През деня трафикът беше много слаб. Хари Ейкън, който бе извикан в специалната част на Монтана от базата си в Джорджия, от три часа не бе спрял да мърмори.